ТЕКСТ 25
нишамя те гхаргхарита сва-кхеда-
кайиу ммая-сӯкарася
джанас-тапа-сатя-нивсинас те
трибхи павитраир мунайо 'ган сма
нишамя – веднага щом чуха; те – тези; гхаргхаритам – гръмовния звук; сва-кхеда – лични скърби; кайиу – унищожаващ; м-мая – всемилостив; сӯкарася – на Бог Глиган; джана – планетата Джаналока; тапа – планетата Таполока; сатя – планетата Сатялока; нивсина – жители; те – всички; трибхи – от трите Веди; павитраи – благодатни мантри; муная – великите мислители и мъдреци; аган сма – запяха.
Щом великите мъдреци и мислители от планетите Джаналока, Таполока и Сатялока чуха гръмовния глас на Бог Глиган – звук, с който всемилостивият Бог благославяше целия свят, – те запяха благодатни химни от трите Веди.
В тази строфа особено внимание заслужава думата ммая. М означава „милост“, „конкретно знание“, а също и „илюзия“, от което следва, че Бог Глиган бил едновременно всичко: Той бил милостив, бил въплъщение на цялото знание, а също така Той бил и илюзията. На звука, който Богът издал в инкарнацията си като глиган, великите мъдреци от планетите Джаналока, Таполока и Сатялока откликнали с ведически химни. Посочените планети са обители за живите същества, които притежават изключително развит интелект и са най-благочестиви от всички. Щом чули необикновения глас на глигана, те веднага разбрали, че подобен безпримерен звук може да идва само от Бога и от никого другиго. Затова в отговор започнали да се молят с ведически химни. По това време земната планета била заседнала в тинята на океанското дъно, но щом чули неповторимия звук, който Богът издал, жителите на висшите планети започнали да ликуват от щастие – те знаели, че Богът е дошъл, за да спаси Земята. Сърцето на Брахм и на всички мъдреци – Бхгу, другите синове на Брахм и мъдрите брхмаи – се преизпълнило с радост и всички в хор започнали да възславят Бога с трансценденталните звуци на ведическите химни. Най-важен сред тези химни е стихът от Бхан-нрадӣя Пура: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.