ТЕКСТ 48
я евам ет хари-медхасо харе
катх субхадр катханӣя-мйина
швӣта бхакт шравайета вошатӣ
джанрдано 'сшу хди прасӣдати
я – този, който; евам – така; етм – това; хари-медхаса – което унищожава материалното съществуване на преданите; харе – на Божествената Личност; катхм – повествование; су-бхадрм – благотворно; катханӣя – достойно за разказване; мйина – на милостивия чрез неговата вътрешна енергия; швӣта – слуша; бхакт – с преданост; шравайета – дава възможност и на другите да чуят; в – или; ушатӣм – много удовлетворяващо; джанрдана – Богът; ася – негов; шу – много скоро; хди – в сърцето; прасӣдати – остава много доволен.
Ако човек слуша и разказва с преданост това благотворно повествование за Бог Глиган, което заслужава да бъде възпявано, Богът, който се намира в сърцето на всекиго, остава много доволен.
Богът се появява под формата на различни инкарнации, извършва удивителни дейности и оставя след себе си повествования, които са трансцендентални като него самия. Всеки човек в този свят обича да слуша увлекателни разкази, но повечето от нещата, които е принуден да слуша, нито са благотворни, нито са достойни да бъдат слушани, защото притежават низшите качества на материалната природа. Природата на живото същество е по-висша – то е душа, – затова материалните неща не могат да оказват върху него благотворно въздействие. С други думи, хората, които са интелигентни, трябва да слушат и да разказват на всички повествованията, които описват дейностите на Бога, защото това разкъсва оковите на материалното съществуване. Единствено от безпричинна милост Богът идва на Земята и оставя след себе си своите милостиви дейности, за да могат преданите да извличат от тях трансцендентално блаженство.