ТЕКСТ 2
локе тенхатлоке
лока-пл хатауджаса
няведаян вива-сдже
дхвнта-вятикара дишм
локе – във вселената; тена – заради бременността на Дити; хата – лишена от; локе – светлина; лока-пл – полубоговете на различните планети; хата-оджаса – чието могъщество бе намаляло; няведаян – попитаха; вива-сдже – Брахм; дхвнта-вятикарам – разстилане на мрака; дишм – във всички посоки.
Заради бременността на Дити светлината на слънцето и на луната не можеше да стигне до планетите във вселената. Тогава полубоговете, разтревожени от незнайната сила, се обърнаха към твореца на вселената, Брахм, и го попитаха: „Какъв е този мрак, който се е разстлал във всички посоки?“.
От тази строфа на Шрӣмад Бхгаватам става ясно, че слънцето е източник на светлина за всички планети във вселената. Съвременните научни представи, че във всяка вселена има множество слънца, не намира потвърждение в тази строфа. Във всяка вселена има само едно слънце и то дава светлина на всички планети в тази вселена. В Бхагавад-гӣт се казва, че Луната също е една от звездите. Звездите във вселената са безброй. Когато ги видим да блещукат в нощния небосвод, лесно можем да разберем, че светят с отразена светлина. Както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така и другите планети светят с отразена слънчева светлина. А има и много планети, които не можем да видим с просто око. Демоничното влияние на синовете, които Дити носела в утробата си, се разстлало под формата на мрак из цялата вселена.