ТЕКСТ 3
дев ӯчу
тама етад вибхо веттха
савигн яд вая бхам
на хй авякта бхагавата
кленспа-вартмана
дев ӯчу – полубоговете казаха; тама – мрак; етат – този; вибхо – о, велики; веттха – ти познаваш; савигн – много разтревожени; ят – защото; ваям – ние; бхам – много; на – не; хи – защото; авяктам – непроявено; бхагавата – за теб (Върховната Божествена Личност); клена – от времето; аспа – недокоснат; вартмана – чийто път.
Честитите полубогове казаха: О, велики, погледни този мрак, който ни хвърля в страшна тревога – ти го познаваш много добре. Нищо не остава скрито от теб, тъй като влиянието на времето е безсилно да те докосне.
В тази строфа полубоговете наричат Брахм „Вибху“ и „Божествена Личност“. Брахм е инкарнация на Върховната Божествена Личност, въплъщение на гуата на страстта в материалния свят. Като представител на Бога, той не се различава от самия него и затова влиянието на времето е безсилно да го докосне. Времето, което се проявява като минало, настояще и бъдеще, не може да влияе върху висшите личности, такива като Брахм и останалите полубогове. Понякога полубоговете и великите мъдреци, постигнали това съвършенство, са наричани три-кла-гя.