ТЕКСТ 33

Както всяка държава в материалния свят притежава два типа институции – граждански и наказателни, – така в творението на Бога има две области на съществуване. В материалния свят наказателните институции са далеч по-малко от гражданските. По същия начин материалният свят, който всъщност представлява наказателна институция, съставлява само една четвърт от цялото творение на Бога. Всички живи същества, които населяват материалните вселени, са в една или друга степен престъпници, защото не искат да се подчиняват на волята на Бога или се противопоставят срещу дейностите, които са в хармония с тази воля. Принципът, който стои в основата на сътворението, е че Върховният Бог, Божествената Личност, който е блажен по природа, се умножава, за да увеличи трансценденталното си блаженство. Живите същества, каквито сме ние, са неотделими частици от Върховния Бог и затова са предназначени да удовлетворяват сетивата на Бога. Щом тази хармония се наруши, живото същество веднага попада в плен на м, илюзията.

Външната енергия на Бога се нарича материален свят, а царството на вътрешната му енергия се нарича Вайкуха, или царство на Бога. Между Бога и жителите на Вайкуха няма дисхармония и противоречия. С други думи, Божието творение във Вайкуха е съвършено. Там няма причина за страх. Царството на Бога представлява такова съвършено и хармонично цяло, че в него няма никакво място за неприязън. Всичко там е абсолютно. Както в тялото има най-различни физиологични системи, които работят съгласувано за удовлетворяването на стомаха, както хилядите части на машината работят в синхрон, обезпечавайки функционирането ѝ, така жителите на планетите във Вайкуха служат по съвършен начин на съвършения Бог.

В дадената строфа философите мвдӣ (имперсоналистите) виждат доказателство за тъждеството на малката част от небето с цялата небесна сфера, но тези представи са напълно необосновани. Примерът с голямата и малката небесна сфера е приложим и към човешкото тяло. В този случай голямата небесна сфера ще бъде цялото тяло, а червата и останалите телесни органи – отделните участъци от небето. Всеки орган на тялото запазва своята индивидуалност, въпреки че заема малка част от тялото като цяло. По същия начин творението е тялото на Върховния Бог, а ние, сътворените същества, и всичко друго, което е сътворено, сме само малка част от това тяло. Органите на тялото никога не са равностойни на цялото тяло. Това е невъзможно. В Бхагавад-гӣт се казва, че живите същества, които са неотделими частици от Върховния Бог, вечно остават частици. Според философите мвдӣ обсебеното от илюзията живо същество се смята за частица, въпреки че в действителност е тъждествено на върховното цяло. Тази теория е напълно несъстоятелна. Цялото и частицата са еднакви само в качествено отношение. Качествената еднаквост на малкия и на големия участък от пространството обаче не предполага, че малкият участък става голям.

На планетите във Вайкуха не съществуват предпоставки за тактиката „Разделяй и владей“. Там няма страх, защото Богът и жителите имат общи интереси. М означава дисхармония между живите същества и Върховния Бог, а Вайкуха предполага хармония между тях. Всъщност Богът, който е върховното живо същество, снабдява останалите живи същества с всичко необходимо за съществуването им. Но макар да са напълно зависими от върховното живо същество, глупавите създания въстават срещу него. Това състояние се нарича м. Понякога те отказват да приемат, че има Бог. Те заявяват: „Всичко е пустота“. А друг път го отричат по друг начин: „Може и да има Бог, но Той няма форма“. И двете концепции възникват от нежеланието на живото същество да се подчини. Докато това настроение на непокорство доминира, в материалния свят няма да има хармония.

Хармонията и дисхармонията зависят от законите, които съществуват на дадено място. Религията е законът, установен от Върховния Бог. От Шрӣмад Бхагавад-гӣт научаваме, че религия означава предано служене, т.е. съзнание за Ка. Ка казва: „Остави всички други религиозни принципи и просто стани душа, посветена на мен“. Това е религия. Истинска религия е човек да има ясното съзнание, че Ка е най-висшият наслаждаващ се и Върховният Бог, и дейностите му да са в съгласие с това разбиране. Нещо, което противоречи на този принцип, не може да се нарича религия. Затова Ка казва: „Остави всички други религиозни принципи“. В духовния свят всичко е в хармония с този принцип на Ка съзнание. Затова духовният свят се нарича Вайкуха. Ако в дейностите си хората се ръководят от същия този принцип, материалният свят също ще стане Вайкуха. Тази истина важи за всяко общество, включително и за Международното общество за Ка съзнание. Ако членовете на Международното общество за Ка съзнание поставят в центъра на живота си Ка, имат вяра в него и живеят според повелята и принципите на Бхагавад-гӣт, те на практика ще живеят във Вайкуха, а не в материалния свят.