ТЕКСТ 36
бхӯд агхони бхагавадбхир акри дао
йо нау харета сура-хеланам апй ашеам
м во 'нутпа-кала бхагават-смти-гхно
мохо бхавед иха ту нау враджатор адхо 'дха
бхӯт – нека; агхони – за грешните; бхагавадбхи – от вас; акри – извършено; даа – наказание; я – това, което; нау – по отношение на нас; харета – трябва да унищожи; сура-хеланам – презирайки великите мъдреци; апи – несъмнено; ашеам – безкрайно; м – не; ва – на вас; анутпа – разкаяние; кала – с малко; бхагават – на Върховната Божествена Личност; смти-гхна – загуба на паметта; моха – илюзия; бхавет – трябва да бъде; иха – в низшите форми на живот; ту – но; нау – на нас; враджато – които отиват; адха адха – долу в материалния свят.
Щом мъдреците изрекоха проклятието си, пазачите проговориха: Това, че ни наказахте, задето се отнесохме непочтително с такива мъдреци като вас, бе съвсем справедливо. Но ви молим: заради това че сега се разкайваме, бъдете състрадателни и не ни позволявайте, когато пропаднем долу, в илюзията си да забравим Върховната Божествена Личност.
Преданият е в състояние да понесе всяко наказание, освен онова, което го кара да забрави Върховния Бог. Пазачите, които също били предани, разбирали какво наказание им е отсъдено, защото осъзнавали голямото оскърбление, което сторили, като не позволили на мъдреците да влязат във Вайкухалока. В низшите форми на живот, в това число и в животинските, живото същество напълно забравя Бога. Пазачите разбирали, че отиват в затвора на материалния свят, и затова не изключвали възможността да попаднат в най-низшите форми на съществуване и да забравят Върховния Бог. Ето защо те се молели какъвто и живот да приемат по силата на проклятието, никога да не забравят Бога. В Бхагавад-гӣт (16.19 – 20) се казва, че онези, които ненавиждат Бога и преданите му, биват захвърляни в отвратителни форми на съществуване. Живот след живот тези глупци остават напълно лишени от възможност да си спомнят Върховната Божествена Личност и затова непрекъснато пропадат все по-надолу и по-надолу.