ТЕКСТ 38
та тв гата пратихтаупайика сва-пумбхис
те 'чакатка-виая сва-самдхи-бхгям
хаса-шрийор вяджанайо шива-вю-лолач-
чхубхртапатра-шаши-кесара-шӣкармбум
там – него; ту – но; гатам – приближавайки се; пратихта – носени; аупайикам – атрибутите; сва-пумбхи – от собствените му придружители; те – великите мъдреци (Кумрите); ачаката – видяха; акша-виаям – сега обект на зрението; сва-самдхи-бхгям – видим единствено в екстатичния транс; хаса-шрийо – красиви като бели лебеди; вяджанайо – чмарите (ветрила от бели косми); шива-вю – благоприятни ветрове; лолат – движещи се; шубхра-тапатра – белия чадър; шаши – луната; кесара – перли; шӣкара – капки; амбум – вода.
Мъдреците, предвождани от Санака и, видяха, че Върховната Божествена Личност, Виу, когото по-рано можеха да съзерцават само в сърцата си по време на екстатичния транс, сега е пред очите им. Той се приближаваше към тях, съпровождан от спътниците си, които държаха над него чадър, вееха му с ветрила чмари и носеха всички останали принадлежности. Белите опашки на чмарите се движеха грациозно като два лебеда и от техния нежен повей перлите, с които бе обшит чадърът, се полюшваха подобно на капчици нектар, падащи от сребристата кръгла луна, или на водни капчици, когато ледът се топи под полъха на вятъра.
В тази строфа е употребена думата ачакатка-виаям. Върховният Бог, който не може да бъде видян с просто око, сега станал видим за взора на Кумрите. Друга дума, която заслужава внимание, е думата самдхи-бхгям. Като следват процеса на йога, медитиращите йогӣ могат да имат щастието да видят в сърцето си Бога в неговия образ на Виу. Но да видиш Бога лице в лице, е нещо съвсем друго. То е по силите само на чистите предани. Затова когато видели, че Богът се приближава заедно със спътниците си, които носели чадър и ветрило чмара, Кумрите останали поразени, че го виждат лице в лице. В Брахма сахит се казва, че преданите, които са постигнали любов към Бога, постоянно виждат Шмасундара, Върховната Божествена Личност, вътре в сърцето си. А когато напреднат още повече, те започват да го виждат непосредствено, лице в лице. Богът не е видим за взора на обикновените хора. И все пак когато човек осъзнава важността на святото име и отдава предано служене, започвайки от езика – като възпява имената на Бога и приема прасд, – Богът постепенно се разкрива пред него. Така преданият постоянно вижда Бога вътре в сърцето си. А когато стане още по-зрял, той започва да го вижда непосредствено, както виждаме всичко около себе си.