ТЕКСТ 44
те в амуя вадансита-падма-кошам
удвӣкя сундаратардхара-кунда-хсам
лабдхшиа пунар авекя тадӣям агхри-
двандва накхруа-маи-шраяа нидадхю
те – тези мъдреци; ваи – наистина; амуя – на Върховната Божествена Личност; вадана – лице; асита – син; падма – лотос; кошам – сърцевина; удвӣкя – поглеждайки; сундара-тара – по-красив; адхара – устни; кунда – жасмин; хсам – усмихнати; лабдха – постигнаха; шиа – цели в живота; пуна – отново; авекя – гледайки надолу; тадӣям – негови; агхри-двандвам – два лотосови нозе; накха – нокти; аруа – червени; маи – рубини; шраяам – убежище; нидадхю – медитираха.
Красивото лице на Бога им приличаше на сърцевината на син лотос, а усмивката му – на разцъфнал жасмин. Щом съзряха лицето му, мъдреците се почувстваха напълно удовлетворени, но понеже жадуваха да го гледат непрестанно, те насочиха поглед към лотосовите му нозе, чиито алени нокти приличаха на рубини. Така четиримата мъдреци отново и отново попиваха с погледи трансценденталното тяло на Бога, докато накрая постигнаха медитацията върху личностния му аспект.