ТЕКСТ 7
те супаква-йогн
джита-швсендритманм
лабдха-юмат-прасдн
на куташчит парбхава
тем – на тях; су-паква-йогнм – които са опитни мистици; джита – контролирано; швса – дишане; индрия – сетивата; тманм – умът; лабдха – постигнали; юмат – твоята; прасднм – милост; на – не; куташчит – никъде; парбхава – поражение.
Опитните и напреднали мистици, които владеят ума и сетивата си, като управляват дихателния процес, не знаят поражение в материалния свят. За това те са задължени единствено на теб, тъй като благодарение на съвършенството си в йога са постигнали милостта ти.
Тази строфа обяснява каква е целта на практикуването на йога. В нея се казва, че като управлява процеса на дишане, опитният мистик постига пълен контрол над сетивата и над ума си. Следователно управляването на дишането не е крайната цел на йога. Истинската цел на практикуването на йога е да се овладеят ума и сетивата. Всеки, който е постигнал тази цел, трябва да бъде смятан за съвършен йогӣ мистик. Тук се казва, че един йогӣ, който е обуздал ума и сетивата си, е получил истинската благословия на Бога и напълно се е освободил от страха. С други думи, човек не може да получи милостта и благословията на Върховния Бог, ако не е в състояние да контролира ума и сетивата си. А този контрол е възможен само когато човек е изцяло зает с дейности в Ка съзнание. Човек, чиито сетива и ум са постоянно заети в трансценденталното служене за Бога, няма възможност да се занимава с материални дейности. Преданите на Бога не търпят поражение никъде във вселената. Шрӣмад Бхгаватам (6.17.28) потвърждава: нряа-пар сарве – този, който е нряа-пара, т.е. предан на Върховната Божествена Личност, не знае страх, независимо къде се намира – в ада или в рая.