No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

маитрея увча
тад евам каря джалеша-бхита
мах-манс тад вигаайя дурмада
харер видитв гатим ага нрадд
растала нирвивише тварнвита

маитрея – великият мъдрец Маитрея; увча – каза; тат – това; евам – така; каря – чувайки; джала-ӣша – на повелителя на водите, Варуа; бхитам – слова; мах-ман – горд; тат – тези думи; вигаайя – не обръщам внимание; дурмада – тщеславен; харе – на Върховната Божествена Личност; видитв – като научи; гатим – местонахождението; ага – о, скъпи Видура; нрадт – от Нрада; расталам – в дълбините на океана; нирвивише – навлезе; твар-анвита – с голяма скорост.

Маитрея продължи: Обладаният от гордост и тщеславие Даитя не се замисли твърде върху думите на Варуа. О, скъпи Видура, той научи от Нрада къде се намира Върховната Божествена Личност и светкавично се гмурна в дълбините на океана.

Войнолюбивите материалисти не се боят да се сражават дори срещу най-могъщия враг, Божествената Личност. Демонът много се оживил, когато научил от Варуа, че има един воин, който наистина е способен да се сражава с него, и въодушевен тръгнал да търси Виу, Върховната Божествена Личност, въпреки че Варуа предсказал, че след битката с него ще стане плячка за кучетата, чакалите и лешоядите. Тъй като демоничните личности не се отличават с особена интелигентност, те дръзват да се бият срещу Виу, който е известен като Аджита – „този, който никога не е бил побеждаван“.

« Previous Next »