ТЕКСТ 11
ете вая нса-хар расаукас
гата-хрийо гада дрвитс те
тихмахе 'тхпи катхачид джау
стхея ква мо балинотпдя ваирам
ете – нас; ваям – ние; нса – поверено; хар – крадци; рас-окасм – на жителите на Растала; гата-хрия – безсрамни; гада – с боздугана; дрвит – нападнат; те – твой; тихмахе – ще останем; атха апи – въпреки това; катхачит – някак си; джау – на бойното поле; стхеям – трябва да останем; ква – къде; ма – можем да отидем; балин – с могъщ враг; утпдя – създали; ваирам – вражда.
Ние наистина сме отнели повереното на жителите на Растала и сме загубили всякакъв срам. Даже и да ме нападнеш с могъщия си боздуган, Аз пак ще остана тук, във водата, защото след като веднъж съм започнал вражда с такъв мощен противник, няма повече къде да отида.
Демонът трябвало да знае, че Богът не може да бъде прогонен от никое място, защото е всепроникващ. Демоните си мислят, че всичките им притежания са тяхна собственост, но истината е, че всичко принадлежи на Бога, Върховната Личност, който по всяко време може да си вземе обратно всичко, което пожелае.