No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

тва пад-ратхн кила ’тхапдхипо
гхаасва но 'свастая шв анӯха
састхпя чсмн прамджшру свакн
я св пратиг нтипипартй асабхя

твам – ти; пад-ратхнм – на пеши воини; кила – наистина; ’тхапа – на лидерите; адхипа – предводител; гхаасва – вземи мерки; на – наше; асвастайе – за поражението; шу – бързо; анӯха – без да мислиш; састхпя – убил; ча – и; асмн – нас; прамджа – отстрани; ашру – сълзи; свакнм – на твоите роднини; я – този, който; свм – своята собствена; пратигм – дадена дума; на – не; атипипарти – изпълнява; асабхя – недостоен да живее в обществото.

Ти си предводител на много пеши воини и можеш да вземеш незабавни мерки, ако искаш да ни победиш. Спри глупавите си приказки и разсей скръбта на роднините си, като ни убиеш. Колкото и горд да е някой, той няма място сред порядъчните хора, ако не е в състояние да изпълни обещанието, което е дал.

Демонът може да е велик воин и предводител на многобройна армия, но в присъствието на Върховната Божествена Личност той е безсилен и обречен на смърт. Затова Богът го предизвикал да не си отива, а да удържи на думата си, че ще го убие.

« Previous Next »