ТЕКСТ 10

Всички Веди свидетелстват, че Бог Шрӣ Ка е Върховната Божествена Личност. Това е прието и от всички чрии, включително от Шрӣпда Шакарчря. Но когато Ка лично присъствал на Земята, различните хора го възприемали различно и затова мненията им за Бога също се различавали. Хората, които вярвали в свещените писания, разбирали кой всъщност е Богът и били обзети от безутешна скръб, когато Той напуснал света. В Първа песен вече говорихме за болката на Арджуна и Юдхихира, които и до края на дните си не могли да преживеят напускането на Бог Ка.

давите само отчасти осъзнавали кой е Богът, но те също са достойни за възхвала, защото имали възможността лично да общуват с него, когато играел ролята на глава на рода им, и освен това му служели като верни слуги. давите и другите предани на Бога се различават от ония, които в невежеството си мислят Бога за обикновен човек. Такива хора със сигурност са объркани от заблуждаващата енергия. Те са пъклени същества и врагове на Върховния Бог. Заблуждаващата енергия въздейства върху тях с огромна сила, защото въпреки подчертаната си светска образованост те са напълно лишени от вяра в Бога и са заразени от атеизъм. Тези хора яростно се стремят да докажат, че Бог Ка е бил обикновен човек, убит от ловец заради участието си в заговорите около убийството на Джарсандха и синовете на Дхтарра – демоничните царе, които тогава управлявали по земята. Тези хора не вярват на Бхагавад-гӣт, в която се казва, че Богът не е подвластен на последиците от дейностите си: на м карми лимпанти. Според атеистите династията Яду (родът на Бог Ка) била унищожена от брхмаите, които я проклели заради греховете на Ка, убил синовете на Дхтарра и много други воини. Тези хули не могат да смутят преданите, които прекрасно знаят каква е истината. Тяхната интелигентност никога не се помрачава от съмнения в Бога. Но ония, които приемат сериозно твърденията на асурите и се разколебават от тях, трябва да бъдат осъдени. Такъв смисъл имат думите на Уддхава в тази строфа.