ТЕКСТ 9
игита-г пуру-праух
екрм ча стват
стватм абха сарве
бхӯтвсам амасата
игита-г – опитни сърцеведи; пуру-праух – много вещи; ека – един; рм – отдих; ча – също; стват – предани или роднини; стватм абхам – глава на семейството; сарве – всички; бхӯта-всам – всепроникващ; амасата – мислеха.
Всички дави бяха опитни предани и много добре познаваха човешката психология. Нещо повече, те постоянно съпровождаха Бога и участваха в различните му развлечения. Ала въпреки това те виждаха у него само единния Върховен, който пребивава навсякъде.
Във Ведите се казва, че човек не може да разбере Върховния Бог или Парамтм само с помощта на книжните си знания или на умението си да разсъждава: ням тм правачанена лабхьо на медха на бахун шрутена (Каха Упаниад, 1.2.23). Богът може да бъде узнат единствено от онзи, който има милостта му. давите притежавали разностранни познания и били опитни предани, но макар да виждали у Бога този, който живее във всяко сърце, не можели да разпознаят у него изначалната Божествена Личност. Това недоразбиране не се дължало на липса на знание, а по-скоро на нещастната участ на давите. Жителите на Вндвана обаче дори не знаели, че Богът е Парамтм, защото били негови чисти, безкористни предани и виждали у него само обекта на любовта си. Те не знаели, че Той е Божествената Личност. Докато давите, които живеели в Дврак, разпознавали у Бог Ка Всудева, т.е. Свръхдушата, която живее навсякъде, но не знаели, че Той е Върховният Бог. Като познавачи на Ведите, те били убедени в истинността на ведическите химни: еко дева… сарва-бхӯтдхивса… антармӣ… и вӣн пара-деват… С други думи, давите приемали Бог Ка като Свръхдушата, която се е въплътила в техния род, но нищо повече.