ТЕКСТ 11

В тази строфа най-голямо внимание заслужава думата авитпта-дшм. В материалния свят всички обусловени души се опитват да удовлетворяват сетивата си по какви ли не начини, но опитите им търпят неуспех, защото сетивните удоволствия не могат да донесат удовлетворение никому. Да вземем за пример рибата, която е извадена на суша. Ако извадим рибата от водата и я оставим на сушата, не можем да я направим щастлива с никакви удоволствия. Така и душата може да бъде щастлива само в общуване с върховното живо същество, Божествената Личност, и по никакъв друг начин. Благодарение на безкрайната си безпричинна милост Богът е създал безброй планети Вайкухи, които плуват в духовното небе брахмаджьоти. В този трансцендентален свят живите същества имат неизчерпаеми възможности за нескончаеми наслаждения.

Богът се появява лично, за да покаже трансценденталните си забавления, най-характерни от които са забавленията във Вндвана, Матхур и Дврак. Той идва тук, за да привлече обусловените души и да ги върне обратно при себе си, обратно вкъщи, във вечния свят. Но хората, които не са достатъчно благочестиви, остават равнодушни към забавленията му. В Бхагавад-гӣт се казва, че само тези, които напълно са се освободили от последиците на греховете си, могат да се посветят на трансцендентално любовно служене за Бога. Целта на всички ведически ритуали и обреди е да изведат обусловените души на пътя на благочестието. Когато стриктно изпълнява задълженията, съответстващи на положението му в обществото, човек придобива качества като честност, контрол над ума и сетивата, търпение и т.н. и накрая може да се извиси до равнището на чистото предано служене за Бога. Само този, който е постигнал подобно трансцендентално зрение, може да удовлетвори докрай всичките си материални копнежи.

Когато Богът лично бил в този свят, хората, които съумели да удовлетворят материалните си желания с това, че го виждали такъв, какъвто е, се върнали заедно с него в царството му. А онези, които не могли да видят Бога такъв, какъвто Той е, останали привързани към материалните си копнежи и не се върнали вкъщи, обратно при него. Дадената строфа утвърждава, че когато Богът се оттеглил от очите на всички, Той направил това в своята изначална и вечна форма. Той си отишъл заедно със своето тяло, а не го напуснал, както се заблуждават обусловените хора. Настоящата строфа напълно опровергава лъжливите твърдения на безверниците, че Богът си отишъл от този свят като обикновена обусловена душа. Той се появил, за да освободи света от бремето на безбожниците асури, и щом изпълнил тази мисия, изчезнал от взора на всички.