ТЕКСТ 16
м кхедаятй етад аджася джанма-
виамбана яд васудева-гехе
врадже ча всо 'ри-бхад ива свая
пурд вявтсӣд яд-ананта-вӣря
мм – на мен; кхедаяти – ми причинява болка; етат – това; аджася – на неродения; джанма – раждане; виамбанам – объркващо; ят – това; васудева-гехе – в дома на Васудева; врадже – във Вндвана; ча – също; вса – пребиваване; ари – враг; бхат – от страх; ива – като че ли; сваям – себе си; пурт – от Матхур Пурӣ; вявтсӣт – избяга; ят – този, който е; ананта-вӣря – безкрайно могъщ.
Когато мисля за Бог Ка – как въпреки че е нероден, се роди в затвора от Васудева, как, лишен от покровителството на баща си, се озова във Враджа и остана да живее там скрит, защото се боеше от врага, и как, макар да е безкрайно могъщ, избяга от Матхур като страхливец – всички тези случки ме объркват и ме карат да страдам.
Тъй като Бог Шрӣ Ка е изначалната личност, от която произлиза всичко съществуващо: аха сарвася прабхава (Бхагавад-гӣт, 10.8), джанмдй ася ята (Веднта сӯтра, 1.1.2), – нищо не може да се сравнява с него или да го превъзхожда. Богът е въплъщение на съвършенството и когато в своите трансцендентални забавления приема ролята на син, съперник или враг, Той играе ролята си толкова съвършено, че обърква дори чистите предани като Уддхава. Уддхава например знаел много добре, че Бог Шрӣ Ка съществува вечно и не може нито да умре, нито да изчезне, но въпреки това оплаквал загубата му. Всички тези събития са нужни, за да направят още по-съвършено ненадминатото великолепие на Бога. Те са предназначени единствено за удоволствието на Ка. Когато бащата, който играе с малкия си син, ляга на пода и се преструва на победен, той прави това само за да достави удоволствие на детето. Богът е всемогъщ и затова може да съчетае у себе си несъвместимото – да се ражда, оставайки нероден, да търпи поражение, макар и непобедим, да се страхува и да не знае страх. Чистият предан разбира как Богът може да съчетава у себе си противоположностите и скърби за неотдадените, които, без да познават върховното величие на Ка, го мислят за митологично същество само защото писанията са пълни с противоречащи си на пръв поглед твърдения. Но всъщност в тях няма нищо противоречиво. Ако гледаме на Бога като на Бог, а не като на един от нас с всичките наши несъвършенства, ще разберем, че всичко си е на мястото.