ТЕКСТ 15

По природа преданите на Бога са спокойни, защото не копнеят за нищо материално. Освободената душа не жадува за нищо, затова и не скърби за нищо. Този, който иска да притежава, страда, когато загуби притежанията си. Но преданите не се стремят нито към материални придобивки, нито към духовно спасение. Те смятат отдаването на трансцендентално любовно служене на Бога за свой дълг, затова за тях няма значение къде се намират и какво трябва да вършат. Всички кармӣ, гнӣ и йогӣ искат да притежават някакви материални или духовни богатства. Кармӣте жадуват материални богатства, а гнӣте и йогӣте се стремят към духовни. Но преданите не търсят нито материални, нито духовни блага. Единственото, което те желаят, е да служат на Бога някъде в материалния или в духовния свят – където Той пожелае – и Богът винаги се отнася към тях с особено състрадание.

Характерът на кармӣте, гнӣте и йогӣте се определя от гуите на природата и затова тези хора се наричат итара, неотдадени. Итарите, към които се числят дори йогӣте, понякога причиняват злини на преданите на Бога. Великият йогӣ Дурвс Муни преследвал Махрджа Амбарӣа, защото последният бил велик предан на Бога, а великият кармӣ и гнӣ Хираякашипу измъчвал дори собствения си син Прахлда Махрджа, задето бил ваиава. Историята познава много примери за това, как итарите са подлагали на гонения умиротворените предани на Бога. Когато се зародят такива конфликти, Богът сам идва на Земята, тласкан от състрадание към чистите си отдадени. Тогава го съпровождат и пълните му части, които управляват махат-таттва.

Богът се намира навсякъде – както в материалните, така и в духовните владения. Той се появява, за да защити преданите си, когато между тях и неотдадените възникнат конфликти. Както триенето на материята винаги и навсякъде води до възникване на електрически разряд, така триенето между преданите и неотдадените става причина за появяването на вездесъщия Бог. За да изпълни мисията си, Бог Ка идва в този свят заедно с всичките си пълни части. Когато дошъл в образа на син на Васудева, различните хора го възприемали по различен начин. Някои казвали „Той е Върховната Божествена Личност“, други твърдели „Той е инкарнация на Нряа“, а трети настоявали „Той е въплъщение на Кшӣродака-шйӣ Виу“. Но в действителност Той бил изначалната Върховна Божествена Личност: кас ту бхагавн сваям, – а Нряа, пуруите и всички останали негови инкарнации го съпровождали, за да участват в различните му забавления. Думите махад-аша-юкта посочват, че Ка идва, придружаван от пуруите, които създават махат-таттва. Ведическите химни също потвърждават това: махнта вибхум тмнам.

Подобно на електрически разряд, Бог Ка се появил на Земята в резултат на триенето между Каса, от една страна, и Васудева и Уграсена, от друга. Васудева и Уграсена били предани на Бога, а Каса, типичен представител на кармӣте и гнӣте, бил неотдаден. Ка е сравняван със слънцето. Той се появил от океана на утробата на Девакӣ и в детските си години дарявал с щастие жителите от околностите на Матхур, както слънцето с утринните си лъчи разпуква лотосовите цветове. Когато стигнал до зенита на Дврак, Богът се оттеглил, подобно на залязващо слънце, и по думите на Уддхава целият свят отново потънал в мрак.