ТЕКСТ 7

В коментарите си Шрӣла Вивантха Чакравартӣ хкура обяснява залеза на слънцето Ка по следния начин. Видура бил съкрушен от мъка, когато научил за унищожението на великата династия Яду и на собствения си род, династията Куру. Уддхава разбирал неговата мъка и затова искал най-напред да изрази съчувствието си с думите, че след залеза на слънцето всичко потъва в мрак. Тъй като целият свят бил потънал в мрака на скръбта, нито Видура, нито Уддхава, нито някой друг можел да бъде щастлив. Уддхава страдал не по-малко от Видура, затова и дума не можело да става за някакво тяхно „благополучие“.

Сравнението между Ка и слънцето е много уместно. Когато слънцето залезе, веднага се спуска мрак. Но мракът, в който се озовават хората, по никакъв начин не въздейства върху слънцето, нито когато то изгрява, нито когато залязва. Появяването и напускането на Ка са като изгрева и залеза на слънцето. Ка се появява в безброй много вселени и вселената, в която Той се намира в момента, е изпълнена с трансцендентална светлина, докато онази, от която идва, потъва в мрак. Но неговите забавления продължават вечно. Богът винаги присъства в някоя вселена, както слънцето винаги се намира или в западната, или в източната небесна полусфера. Слънцето постоянно е в небето, независимо дали над Индия или над Америка, ала когато грее над Индия, земята на Америка е обгърната в мрак, а когато изгрява в Америка, в мрак потъва Индия.

Както слънцето сутрин изгрява в едното полукълбо, издига се до зенита си и после залязва, същевременно изгрявайки в другото полукълбо, така Ка напуска една вселена и още в същия миг започва забавленията си в друга вселена. Веднага щом някое забавление свърши в тази вселена, то започва в някоя друга вселена. По този начин нитя-лӣл, вечните забавления на Бога, продължават безкрайно. Както слънцето изгрява веднъж на двайсет и четири часа, така и забавленията на Бог Ка във всяка вселена се извършват през точно определени интервали от време – веднъж в деня на Брахм, който според сведенията на Бхагавад-гӣт продължава четири милиарда и триста милиона земни години. Но където и да се появи Богът, там Той извършва всичките си забавления, описани в свещените книги.

След залеза на слънцето змиите стават по-силни, крадците добиват смелост, духовете се развилняват, лотосите увяхват, а чакравкӣ започва да плаче; така и след напускането на Бог Ка атеистите надигат глава, а преданите потъват в скръб.