No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

висасарджтмана кя
нбхинандас тамомаям
джагхур яка-ракси
ртри кут-т-самудбхавм

висасарджа – захвърли; тмана – собственото си; кям – тяло; на – не; абхинандан – доволен; тама-маям – направено от невежество; джагху – сграбчиха; яка-раксияките и ркасите; ртрим – нощ; кут – глад; т – жажда; самудбхавм – източникът.

Отвратен, Брахм напусна това тяло, направено от невежество. Възползвайки се от удобната възможност, яките и ркасите веднага скочиха, за да сграбчат това тяло, което продължи да съществува под формата на нощта. А нощта е източник на глада и жаждата.

« Previous Next »