ТЕКСТ 51
ахо етадж джагат-сраа
сукта бата те ктам
пратихит кри ясмин
скам аннам адма хе
ахо – о; етат – този; джагат-сраа – о, създателю на вселената; суктам – добре направено; бата – наистина; те – от теб; ктам – създадено; пратихит – твърдо установени; кри – всички ритуали и церемонии; ясмин – в които; скам – заедно с това; аннам – жертвените дарове; адма – ще си поделим; хе – о.
Те се молеха: О, създателю на вселената, радост изпълва сърцата ни. Създаденото от теб е достойно за похвала. Тъй като със сътворяването на човешката форма ти създаде надеждна основа за обредите и ритуалите, ние всички ще имаме дял от даровете, предлагани в жертвоприношенията.
За значението на жертвоприношенията се говори и в Бхагавад-гӣт (3.10). Там Богът потвърждава, че в началото на сътворението Брахм създал Манувците, а заедно с тях и цялата система от ритуали и жертвоприношения. Благославяйки Манувците, той казал: „Извършвайте тези жертвени церемонии, защото с тяхна помощ постепенно ще напредвате в себепознанието, а освен това ще се наслаждавате и на материално щастие“. Всички живи същества, създадени от Брахм, са обусловени души и са склонни да господстват над материалната природа. Целта на жертвените ритуали е постепенно да пробудят живите същества за духовното себепознание. Така започва животът във вселената. Но в крайна сметка всички жертвени ритуали са предназначени да удовлетворят Бога. Ако човек не удовлетворява Бога, т.е. ако не е осъзнат за Ка, той няма да бъде щастлив нито в материалните удоволствия, нито в духовното себепознание.