ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Маитрея каза: Като описа величието на многобройните качества и дейности на императора, мъдрецът се умълча. Тогава императорът, малко смутен, се обърна към него със следните думи.

ТЕКСТ 2: Ману отвърна: За да се разпространи ведическото знание, Брахм, който е олицетворение на Ведите, създаде от лицето си вас, брхмаите – аскетични, притежаващи знание и мистични сили и равнодушни към сетивното наслаждение.

ТЕКСТ 3: За да защити брхмаите, хилядокракото и хилядоръко Върховно Същество създаде от ръцете си нас, катриите. Затова се казва, че брхмаите са сърцето на Върховния, а катриите са ръцете му.

ТЕКСТ 4: Ето защо брхмаите и катриите се защитават взаимно, както защитават и самите себе си. А Богът, който остава неизменен, въпреки че е както причината, така и следствието, ги защитава, като ги вдъхновява да се грижат едни за други.

ТЕКСТ 5: Сега, просто като те срещнах, аз превъзмогнах всичките си съмнения, тъй като ти милостиво ми обясни какъв е дългът на царя, който иска да защитава поданиците си.

ТЕКСТ 6: Велико щастие е, че успях да те срещна, защото хората, които не са покорили ума и сетивата си, не могат да те видят толкова лесно. И аз съм още по-щастлив, защото благословеният прах от твоите нозе се докосна до главата ми.

ТЕКСТ 7: Аз имах щастието да бъда наставляван от теб и така получих огромна милост. Хвала на Бога, че със слуха си попивах чистите ти слова.

ТЕКСТ 8: О, велики мъдрецо, милостиво благоволи да изслушаш смирената ми молитва, защото привързаността към дъщеря ми лиши моя ум от покой.

ТЕКСТ 9: Моята дъщеря е сестра на Прияврата и Уттнапда. Сега тя си търси съпруг, който да ѝ подхожда по възраст, характер и добродетели.

ТЕКСТ 10: От мига, в който чу от мъдреца Нрада за твоя благороден характер, ученост, красота, младост и други добродетели, тя съсредоточи всичките си мисли единствено върху теб.

ТЕКСТ 11: Затова те моля да я приемеш, о, най-велики сред брхмаите. Аз ти давам дъщеря си с дълбока вяра, че тя във всяко отношение е достойна да ти бъде съпруга и да поеме върху себе си грижите за семейството.

ТЕКСТ 12: Да се отхвърля дар, който сам идва в ръцете, не е препоръчително дори за човек, който напълно се е освободил от всички привързаности, какво остава за оня, който е привързан към сетивните удоволствия.

ТЕКСТ 13: Този, който се отказва от дар, който сам идва в ръцете му, а после моли скъперника за милостиня, загубва славата и доброто си име и пренебрежението на хората прекършва гордостта му.

ТЕКСТ 14: Свямбхува Ману продължи: О, мъдрецо, чух, че се каниш да се ожениш. Моля те, приеми ръката на дъщеря ми, която сам ти предлагам – знам, че не си давал обет да останеш безбрачен до края на дните си.

ТЕКСТ 15: Великият мъдрец отговори: Аз наистина искам да се оженя, а твоята дъщеря досега не се е омъжвала, нито е давала дума някому. Следователно ние можем да встъпим в брак, осветен с ведически ритуали.

ТЕКСТ 16: Нека желанието на дъщеря ти да се омъжи според правилата на ведическите писания, се изпълни. Кой би отказал да приеме ръката ѝ? Дъщеря ти е толкова красива, че със сиянието си затъмнява великолепието на накитите, с което е обсипана.

ТЕКСТ 17: Чух, че когато великият гандхарва Вишвсу видял как дъщеря ти си играе с топка на покрива на твоя дворец, тогава, заслепен от любов, той останал като вцепенен и паднал от въздушния си кораб. И наистина, тя била изумително красива със звънтящите гривни на глезените си и с игривите си очи, следящи топката.

ТЕКСТ 18: Кой мъдър човек не би я посрещнал с радост – нея, същинско съкровище сред жените, любима дъщеря на Свямбхува Ману и сестра на Уттнапда? Които никога не са обожавали милостивите нозе на богинята на щастието, не могат дори да зърнат тази девойка, а сега тя сама е дошла тук, за да ме помоли да я взема за своя съпруга.

ТЕКСТ 19: Затова аз ще приема тази непорочна девойка за своя съпруга, но при условие че след като зачена с нея дете, изцяло ще се отдам на предано служене, следвайки примера на най-съвършените човешки създания. За този процес, чужд на завистта и на злобата, ми разказа самият Бог Виу.

ТЕКСТ 20: За мен най-висшият авторитет е безкрайната Върховна Божествена Личност, от която произлиза това прекрасно творение и която е причината за неговото поддържане и унищожение. Богът е източникът на всички Праджпати, чиято задача е да населят този свят с живи същества.

ТЕКСТ 21: Шрӣ Маитрея каза: О, велики воине Видура, мъдрецът Кардама каза само толкова и след това млъкна, погълнат от мисли за обожавания си Бог Виу, от чийто пъп израства лотос. И докато седеше мълчалив, той леко се усмихна и лицето му плени ума на Девахӯти, която насочи всичките си мисли към великия мъдрец.

ТЕКСТ 22: Като се увери в съгласието на царицата и в твърдото решение на Девахӯти, императорът с радост даде своята дъщеря на мъдреца, който не ѝ отстъпваше по добродетели.

ТЕКСТ 23: Императрица Шатарӯп с любов дари на младите множество скъпи подаръци, подходящи за случая. Като зестра младоженците получиха скъпоценности, дрехи и предмети за домакинството.

ТЕКСТ 24: Поверил дъщеря си на достоен съпруг и така облекчен от отговорността за съдбата ѝ, Свямбхува Ману, развълнуван от чувствата на раздяла, сърдечно прегърна любимата си дъщеря.

ТЕКСТ 25: Императорът не можеше да понесе раздялата с дъщеря си. От очите му неспирно се лееха сълзи, които мокреха главата на дъщеря му. „Скъпа майко! Скъпо мое момиче!“ – ридаеше той.

ТЕКСТОВЕ 26 – 27: След като помоли великия мъдрец за разрешение да си замине и го получи, монархът се качи на колесницата заедно със съпругата си и се отправи обратно към своята столица, съпровождан от цялата императорска свита. По пътя си той видя как процъфтяват уютните обители на умиротворените мъдреци по двата живописни бряга на река Сарасватӣ, която е толкова гостоприемна за святите личности.

ТЕКСТ 28: Когато научиха, че царят им се завръща, поданиците се преизпълниха с радост и излязоха пред портите на Брахмварта, за да приветстват своя господар с песни, молитви и инструментална музика.

ТЕКСТОВЕ 29 – 30: Град Бархиматӣ, който бе пълен с всевъзможни богатства, носеше това име, защото на мястото, където се издигаше, бяха паднали косми от тялото на Бог Виу при появяването му като Бог Глиган. Когато Богът се отърси, тези косми паднаха на земята и се превърнаха в стръкове вечнозелена трева куша и трева кша (друг вид трева, от която плетат рогозки). Великите мъдреци използваха тази трева, за да обожават Бог Виу, след като победиха демоните, които им пречеха да извършват жертвоприношения.

ТЕКСТ 31: Ману разстла на земята рогозка от тревите куша и кша и започна да обожава Бога, Божествената Личност, по чието благоволение бе получил властта над цялото земно кълбо.

ТЕКСТ 32: Когато пристигна в град Бархиматӣ, в който живееше, Ману влезе в двореца си, чиято атмосфера унищожаваше трите страдания на материалното съществуване.

ТЕКСТ 33: Император Свямбхува Ману заедно със съпругата и поданиците си се радваше на живота и удовлетворяваше своите желания, без да отстъпва от принципите на религията. Небесните музиканти и съпругите им възпяваха в хор безупречната слава на императора и всеки ден на зазоряване, със сърце, преливащо от любов, той слушаше за забавленията на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 34: Свямбхува Ману бе свят цар. Макар да бе потопен в материално щастие, той не бе пропаднал до най-низшето равнище на съществуване, защото се наслаждаваше на материалното щастие в атмосфера, наситена с Ка съзнание.

ТЕКСТ 35: И така, въпреки че годините му постепенно напредваха, неговият дълъг живот, който продължи една манвантара, не бе изживян напразно, защото Ману постоянно описваше и възпяваше забавленията на Бога, слушаше и размишляваше за тях.

ТЕКСТ 36: Той прекара живота си, който продължи седемдесет и един цикъла на четирите епохи (71 x 4 320 000 години), като постоянно мислеше за Всудева и извършваше дейности, свързани само с него. Така той се извиси над трите състояния.

ТЕКСТ 37: Затова, о, Видура, нима е възможно хората, които напълно са се посветили на преданото служене и се намират под закрилата на Бог Ка, да бъдат подвластни на страданията, причинявани от тялото, ума, природата и другите хора и живи същества?

ТЕКСТ 38: В отговор на въпросите, зададени от мъдреците, и от състрадание към всички живи същества той (Свямбхува Ману) описа различните видове святи задължения, които трябва да изпълняват обикновените хора, а също и задълженията на варите и шрамите.

ТЕКСТ 39: Разказах ти за прекрасните качества на Свямбхува Ману, първия цар на света, чиито дела са достойни да бъдат възпявани. А сега, моля те, чуй разказа ми за благоденствието на неговата дъщеря Девахӯти.