ТЕКСТ 53
етватла клена
вятикрнтена ме прабхо
индриртха-прасагена
паритякта-партмана
етват – досега; алам – напразно; клена – времето; вятикрнтена – отминало; ме – мой; прабхо – о, господарю мой; индрия-артха – със сетивно наслаждение; прасагена – занимавайки се; паритякта – пренебрегвайки; пара-тмана – знанието за Върховния Бог.
Досега ние просто си губихме времето, отдадени на сетивни удоволствия, без да се опитаме да узнаем Върховния Бог.
Човешкият живот не бива да се пилее за сетивни удоволствия, както правят животните. Те постоянно са заети да удовлетворяват сетивата си, като ядат, спят, защитават се и се съвкупляват. Ала човек не е създаден за подобно нещо, въпреки че материалното тяло се нуждае от известно сетивно наслаждение, регулирано от религиозни принципи. И така, Девахӯти казвала на съпруга си: „Засега ние имаме само дъщери. Ние дълго се наслаждавахме на материалния живот, пътувайки из цялата вселена с въздушния си дворец. Тези блага дойдоха благодарение на твоята милост, но все пак всичко това бяха само сетивни наслаждения. Сега трябва да получа нещо, което ще подпомогне духовния ми напредък“.