ТЕКСТ 20
вивам тма-гата вяджан
кӯа-стхо джагад-акура
сва-теджаспибат тӣврам
тма-прасвпана тама
вивам – вселената; тма-гатам – съдържаща в себе си; вяджан – проявявайки; кӯа-стха – неизменен; джагат-акура – коренът на всички космически проявления; сва-теджас – чрез своето сияние; апибат – поглъща; тӣврам – гъст; тма-прасвпанам – покриващ махат-таттва; тама – мрак.
След като прояви това многообразие, сияйната махат-таттва, която съдържа в себе си всички вселени, която е коренът на всички космически проявления и не подлежи на унищожение, поглъща мрака, скриващ сиянието ѝ по време на унищожението.
Тъй като Богът, Върховната Личност, всеблажен и изпълнен със знание, съществува вечно, различните му енергии също са вечни в латентното си състояние. Затова когато махат-таттва била сътворена, тя проявила материалното его и погълнала мрака, който покривал материалния космос по време на унищожението. Това може да се обясни със следния пример. Нощем, когато е покрит от мрака, човек е бездеен, но сутрин, когато се събуди, покривалото на нощта и забравата на съня изчезват. По същия начин когато махат-таттва се появи след нощта на унищожението, тя излъчва сиянието, което е необходимо, за да се разкрие многообразието на материалния свят.