ТЕКСТ 7
тад ася састир бандха
пра-тантря ча тат-ктам
бхаватй акартур ӣшася
скио нирвттмана
тат – от заблуждението; ася – на обусловената душа; састи – обусловен живот; бандха – плен; пра-тантрям – зависимост; ча – и; тат-ктам – направено от това; бхавати – е; акарту – на пасивния; ӣшася – независим; скиа – свидетел; нирвта-тмана – блажен по природа.
Материалното съзнание е причина за обусловения живот, в който материалната енергия налага условия на живото същество. Въпреки че душата е трансцендентална към материалните дейности и не се ангажира с тях, по този начин тя се оказва в плен на обусловеното съществуване.
Философът мвдӣ, който не прави разлика между Върховния дух и индивидуалния дух, твърди, че обусловеното съществуване на живото същество е негова лӣл, забавление. Но думата „забавление“ предполага участие в дейностите на Бога. Мвдӣте извращават смисъла на тази дума и твърдят, че дори ако живото същество е свиня, която се храни с изпражнения, то пак се наслаждава на „забавленията“ си. Подобни тълкувания са много опасни. В действителност Върховният Бог е повелител и вседържител на всички живи същества. Неговите забавления са трансцендентални към всички материални дейности. Те не могат да се принизят до равнището на обусловените дейности на живите същества. В обусловеното си съществуване живото същество е пленник в ръцете на материалната енергия и прави всичко, което тя му диктува. То не носи отговорност, то е просто наблюдател на действията си, но е принудено да действа по такъв начин, защото е забравило вечните си взаимоотношения с Ка. Затова в Бхагавад-гӣт Бог Ка казва, че м, неговата материална енергия, е толкова могъща, че на практика е непреодолима. Но ако живото същество просто разбере, че естественото му положение е да служи на Ка, и се опита да действа в съответствие с този принцип, тогава колкото и да е обусловено, влиянието на м незабавно отстъпва. Това ясно се казва в седма глава на Бхагавад-гӣт: Ка поема грижите за всеки, който, осъзнал своята безпомощност, му се отдаде, и по този начин го освобождава от плена на м, т.е. от обусловения живот.
В действителност душата е сач-чид-нанда – вечна, изпълнена с блаженство и знание. Но попаднала в капана на м, тя е принудена отново и отново да се ражда, да умира, да боледува и да остарява. Човек трябва много сериозно да се заеме с лечението на болестта на материалното съществуване и да развие у себе си Ка съзнание, защото по този начин лесно ще се избави от продължителното страдание. И така, казано накратко, страданието на обусловената душа се дължи на привързаността ѝ към материалната природа. За да се освободи от него, тя трябва да пренасочи тази привързаност от материята към Ка.