ТЕКСТ 3

Тук думата карма-доаи означава „заради замърсени действия“. Тя се отнася до всички дейности – и добри, и лоши, – които се извършват в материалния свят; заради контакта с материята всяка дейност, извършена в материалния свят, е замърсена и греховна. Глупавата обусловена душа може да си мисли, че като открива болници или учебни заведения, т.е. като се грижи за материалното благополучие и светското просвещение на хората, върши добри дела, но тя не знае, че подобни дейности също са замърсени, тъй като не могат да ѝ помогнат да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта. В тази строфа много ясно е казано: сад-асан-мишра-йониу. Това означава, че човек може да се роди в богато аристократично семейство или сред полубоговете на висшите планети като награда за така наречените си благочестиви дейности, които е извършил в материалния свят. Но тези дейности също са замърсени, защото не му носят освобождение. Раждането в богата страна или аристократично семейство ни най-малко не означава, че човек ще избегне материалните страдания, свързани с раждането, смъртта, старостта и болестите. Обусловената душа, която се намира под влиянието на материалната природа, не може да разбере, че всяко действие, което извършва за удовлетворяване на собствените си сетива, е греховно и само дейностите в преданото служене за Бога не влекат след себе си кармични последици. Тъй като не престава да извършва замърсени дейности, живото същество е принудено да сменя различни тела, ту висши, ту низши. Това се нарича сасра-падавӣм, „материалният свят, от който няма спасение“. Ако някой иска да се освободи от материалното робство, той трябва да насочи дейностите си към преданото служене за Бога. Друга алтернатива няма.