ТЕКСТ 16
кчӣ-гуолласач-чхрои
хдамбходжа-виарам
даршанӣятама шнта
мано-наяна-вардханам
кчӣ – пояс; гуа – качество; улласат – блестящ; шроим – неговите хълбоци и бедра; хдая – сърце; амбходжа – лотос; виарам – чието място; даршанӣя-тамам – най-обаятелният, който приковава погледа; шнтам – безметежен; мана – умове, сърца; наяна – очи; вардханам – радващ.
С хълбоци и бедра, прихванати от блестящ пояс, Той стои върху лотоса на сърцето на предания. Той е най-обаятелният от всички и безметежният му вид радва очите и сърцата на преданите, които го съзерцават.
Думата даршанӣятамам, която е използвана в тази строфа, означава, че Богът е толкова прекрасен, че преданият-йогӣ не може да откъсне погледа си от него. Когато съзерцава Бога, желанието на предания да вижда красиви неща напълно се удовлетворява. В материалния свят искаме да се любуваме на красотата, но желанието ни винаги остава неутолено. Материалното замърсяване ни пречи да удовлетворим докрай всички потребности, които изпитваме. Но когато желанията ни да гледаме, слушаме, докосваме и т.н. са съпроводени от стремежа да удовлетворим Върховната Божествена Личност, те са на равнището на висшето съвършенство.
Въпреки че Върховният Бог във вечната си форма е толкова прекрасен и радва сърцето на предания, имперсоналистите, които искат да медитират върху безличностния му аспект, остават равнодушни към него. Подобна безличностна медитация е само безплодно усилие. Истинските йогӣ, полузатваряйки очи, се съсредоточават върху образа на Върховната Божествена Личност, а не върху пустотата или върху нещо безличностно.