ТЕКСТ 18

Умът на един йогӣ винаги трябва да е съсредоточен върху Върховната Божествена Личност. Когато човек свикне постоянно да мисли за някоя от многобройните форми на Бога – Ка, Виу, Рма, Нряа и т.н., – той постига съвършенството в йога. Брахма сахит потвърждава това: човек, който е развил чиста любов към Бога и чиито очи са намазани с елея на трансценденталните любовни емоции, постоянно съзерцава в сърцето си Върховната Божествена Личност. Преданите виждат Бога в красивата му тъмна на цвят форма на Шмасундара. Това е съвършенството на йога. Човек трябва да продължи да се занимава с йога, докато умът му не стане напълно устойчив. О тад вио парама пада сад пашянти сӯрая – Виу е най-висшата личностна форма, която винаги е обект на съзерцание за мъдреците и святите личности.

Същата цел постига и преданият, който обожава мӯртито на Бога, поставено в храма. Между преданото служене в храма и медитацията върху формата на Бога няма разлика, защото формата на Бога е неизменна, независимо дали Той се появява в ума на предания или се въплъщава в някаква материална субстанция. Писанията изброяват осем вида форми, които преданите могат да съзерцават. Тези форми на Бога може да са направени от пясък, глина, дърво или камък, да са нарисувани с бои, да са изработени от скъпоценни камъни или метал или да се съзерцават в ума, но те всичките имат еднаква стойност. Не бива да мислим, че този, който медитира върху Бога в ума си, вижда Бога по по-различен начин от този, който обожава формата му, поставена в храма. Върховната Божествена Личност е абсолютна, затова между тези две форми на Бога няма никаква разлика. Имперсоналистите, които не искат да признаят вечната форма на Бога, си представят някакъв кръг. Те особено предпочитат окра, която също има форма. В Бхагавад-гӣт е казано, че окра е формата на Бога във вид на сричка. По подобен начин Богът приема и форми във вид на скулптурни или картинни изображения.

Друга дума, която заслужава внимание в тази строфа, е думата пуя-шлока-яшаскарам. Пуя-шлока е название за предания. Както човек се пречиства, като повтаря святото име на Бога, така той може да се пречисти и като повтаря името на свят предан. Между чистия предан на Бога и самия Бог няма разлика. В някои случаи се препоръчва да се повтаря името на свят предан, защото това е изключително благотворно. Веднъж, когато Бог Чайтаня повтарял святите имена на гопӣте, някои от учениците му го упрекнали: „Защо повтаряш имената на гопӣте, вместо името на Ка?“ Забележката им възмутила Бог Чайтаня и довела до спречкване. Той искал да накаже учениците си, задето се осмелили да го поучават по отношение на трансценденталния процес на възпяването.

Величието на Бога намира израз във факта, че преданите, които са свързани със забавленията на Върховния, също се прославят. Арджуна, Прахлда, Джанака Махрджа, Бали Махрджа и много други предани дори не били приели саннса, те били семейни. Някои от тях, например Прахлда Махрджа и Бали Махрджа, даже произхождали от семейства на демони – бащата на Прахлда Махрджа бил демон, а Бали Махрджа бил внук на Прахлда. Но въпреки това те се прочули, защото били свързани с Бога. Всеки, който е вечно свързан с Бога, се прославя наравно с него. В заключение можем да кажем, че съвършеният йогӣ постоянно трябва да вижда формата на Бога. Дотогава, докато умът му не постигне тази устойчивост и концентрация, той трябва да продължи да практикува йога.