ТЕКСТ 21
сачинтайед бхагаваташ чараравинда
ваджркуша-дхваджа-сароруха-лчханхям
уттуга-ракта-виласан-накха-чакравла-
джьотснбхир хата-махад-дхдандхакрам
сачинтайет – той трябва да се съсредоточи; бхагавата – на Бога; чараа-аравиндам – върху лотосовите стъпала; ваджра – мълния; акуша – остен (пръчка за подкарване на слонове); дхваджа – знаме; сароруха – лотос; лчхана – знаци; хям – украсени с; уттуга – открояващи се; ракта – червени; виласат – сияещи; накха – нокти; чакравла – кръгът на луната; джьотснбхи – със сиянието; хата – разпръснат; махат – гъстият; хдая – на сърцето; андхакрам – мрак.
Най-напред преданият трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите стъпала на Бога, които са украсени със знаци, изобразяващи мълния, остен, знаме и лотос. Сиянието на прекрасните им рубинени нокти напомня очертанията на луната и разпръсква гъстия мрак в сърцето.
Мвдӣте казват, че този, който не е в състояние да концентрира ума си върху безличностното битие на Абсолютната Истина, може да си измисли някаква въображаема форма и да медитира върху нея, но дадената строфа не утвърждава нищо подобно. Фантазията винаги си остава фантазия и води само до нова фантазия.
Тук е дадено подробно описание на вечната форма на Бога. Ясно очертаните линии по стъпалата на Бога напомнят мълния, знаме, лотос и остен. Сиянието, което се излъчва от ноктите на нозете му, прилича на лунната светлина. Когато видят знаците по стъпалата на Бога и ослепителния блясък на ноктите му, йогӣте се освобождават от мрака на невежеството в материалното битие. Това освобождение не може да се постигне с умозрителни разсъждения, а единствено чрез съзерцаване на сиянието, което се излъчва от блестящите нокти на нозете на Бога. С други думи, ако иска да се освободи от мрака на невежеството в материалния свят, човек трябва преди всичко да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога.