ТЕКСТ 22

В тази строфа се говори за особената позиция на Шива. Имперсоналистите твърдят, че Абсолютната Истина няма форма и затова човек може да си я представя в която и да е форма, било то във формата на Виу, на Шива, на богиня Дург или на техния син Гаеша. Но в действителност Върховната Божествена Личност е върховният господар на всички живи същества. В Чайтаня чаритмта (ди, 5.142) се казва: екале ӣшвара ка, ра саба бхтя – Върховният Бог е Ка, а всички останали, включително Шива, Брахм и другите полубогове, са негови слуги. За същото се говори и в настоящата строфа. Величието на Шива се дължи на това, че той носи на главата си свещените води на Ганг, която води началото си от водата, измила нозете на Бог Виу. В Хари-бхакти вилса на Сантана Госвмӣ се казва, че всеки, който приравнява Върховния Бог с Шива, Брахм и останалите полубогове, става паӣ, атеист. В никакъв случай не бива да мислим, че Върховният Бог Виу и полубоговете са на едно равнище.

В тази строфа има и друг важен момент. Заради това че от незапомнени времена обусловената душа е в контакт с материалната енергия, в ума ѝ са се натрупали купища замърсявания под формата на желания за господство над материалната природа. Тези замърсявания са като планина, но планината може да стане на прах, ако бъде ударена от мълния. Медитацията върху лотосовите нозе на Бога е като мълния, която унищожава планината от замърсявания в ума на медитиращия йогӣ. Ако един йогӣ иска да разбие планината от замърсявания в ума си, той трябва да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога, а не да си представя нещо пусто или безличностно. И тъй като замърсяванията, натрупали се в ума, са приели формата на здрав монолит, човек трябва да медитира върху лотосовите нозе на Бога доста дълго. Тези обаче, които са свикнали постоянно да мислят за лотосовите нозе на Бога, са в съвсем различна позиция. Преданите са толкова съсредоточени върху лотосовите нозе на Бога, че не могат мислят за нищо друго. И така, всички, които практикуват йога, трябва първо да обуздаят сетивата си, като следват регулиращите принципи, а след това да започнат да медитират върху лотосовите нозе на Бога, и то в течение на дълго време.

Тук специално е подчертано: бхагаваташ чараравиндам – човек трябва да мисли за лотосовите нозе на Бога. Мвдӣте си въобразяват, че е достатъчно човек да мисли за лотосовите нозе на Шива или Брахм или на богиня Дург, за да постигне освобождение, но това не е така. За да се подчертае този факт, тук е използвана думата бхагавата, която означава „на Върховната Божествена Личност, Виу“. С тази дума не се назовава никой друг. Друг важен израз в дадената строфа е шива шиво 'бхӯт. По природа Шива е много благочестив и затова е толкова велик. Но тъй като е приел върху главата си водите на Ганг, извиращи от лотосовите нозе на Бога, с това той е станал още по-благочестив и велик. По такъв начин се подчертава значението на лотосовите нозе на Бога. Връзката с тях може да усили величието дори на Шива, какво да говорим за останалите, обикновените живи същества.