ТЕКСТ 38
дехо 'пи даива-вашага кхалу карма ват
сврамбхака пратисамӣката ева ссу
та са-прапачам адхирӯха-самдхи-йога
свпна пунар на бхаджате пратибуддха-васту
деха – тялото; апи – освен това; даива-ваша-га – под контрола на Божествената Личност; кхалу – наистина; карма – дейности; ват – както; сва-рамбхакам – започнали сами; пратисамӣкате – продължава да функционира; ева – несъмнено; са-асу – заедно със сетивата; там – тялото; са-прапачам – с експанзиите си; адхирӯха-самдхи-йога – в състояние на самадхи, постигнато чрез занимания с йога; свпнам – родено в съня; пуна – отново; на – не; бхаджате – той смята за свое собствено; пратибуддха – буден; васту – за естественото си положение.
За тялото и за сетивата на такъв освободен йогӣ се грижи Върховната Божествена Личност и неговото тяло функционира дотогава, докато не се изчерпят дейностите, предопределени му от съдбата. Възвърнал естественото си положение и по този начин постигнал самдхи, което е най-висшето съвършенство на йога, освободеният предан вече не смята производните на материалното си тяло за свои. Той се отнася към дейностите на тялото си по същия начин, както будният човек се отнася към това, което е видял насън.
Основателно бихме могли да се запитаме защо действията на тялото не оказват влияние върху освободената душа дори когато тя все още се намира в контакт с тялото. Нима е възможно тя изобщо да не се замърсява от материалните дейности и последиците им? В отговор на тези въпроси настоящата строфа обяснява, че за материалното тяло на освободената душа се грижи Върховната Божествена Личност. Причина за неговите действия не е жизнената сила на живото същество. Действията му са следствие от минали действия. Дори когато изключим вентилатора, известно време той продължава да се върти. Това движение не е предизвикано от действието на електрическия ток, а е продължение на предишното движение по силата на инерцията. По същия начин въпреки че, погледнато отстрани, действията на освободената душа може да наподобяват действията на обикновеното същество, те трябва да се смятат за продължение на миналите ѝ действия. В съня си човек може да се вижда в най-различни тела, но когато се събуди, разбира, че всички те са илюзия. По същия начин този, който е постигнал освобождение, може да е обкръжен от вторичните продукти на тялото си – деца, съпруга, дом и т.н., – но той не се отъждествява с тези продължения на тялото. Той знае, че те са само действащи лица в материалния сън. Грубото тяло е изградено от грубите материални елементи, а финото тяло се състои от ум, интелигентност, его и замърсено съзнание. Ако човек приема финото тяло, което действа в съня му, за илюзорно и не се отъждествява с него, няма никаква причина будният човек да се отъждествява с грубото тяло. Както пробудилият се гледа от разстояние на това, което е вършил в съня си, така и пробудилата се, освободена душа е равнодушна към дейностите на материалното тяло. С други думи, тя е възвърнала истинското си положение и затова вече не действа в рамките на телесната концепция за живота.