ТЕКСТ 39
ятх путрч ча виттч ча
птха мартя пратӣяте
апй тматвенбхиматд
дехде пуруас татх
ятх – както; путрт – от сина; ча – и; виттт – от богатството; ча – също; птхак – различно; мартя – смъртният човек; пратӣяте – се смята; апи – дори; тматвена – по природа; абхиматт – към които човек е привързан; деха-де – от материалното тяло, сетива и ум; пуруа – освободената душа; татх – по същия начин.
Заради силната привързаност към семейството и богатството човек смята децата и парите си за своя собственост, а привързаността към материалното тяло го кара да се отъждествява с тялото. Но както човек може да разбере, че семейството и богатството му се различават от него, по същия начин освободената душа може да разбере, че е различна от тялото.
В тази строфа е описан начинът на мислене на човека, който е постигнал истинско знание. На този свят има много деца, но някои от тях ние смятаме за свои синове и дъщери, защото сме привързани към тях, въпреки че добре разбираме, че те са нещо различно от нас. По подобен начин заради силната си привързаност към парите ние смятаме определена сума в банката за своя. По същия начин твърдим, че това тяло е наше, защото сме привързани към него и го обичаме. Аз казвам, че това е „моето“ тяло. След това разширявам тези собственически амбиции и казвам: „Това е моята ръка, моят крак“, а след това: „Това е моята банкова сметка, моята дъщеря, моят син“. Но в действителност аз зная, че синът и парите съществуват отделно от мен. Същото е и с тялото – аз се различавам от него. Това просто трябва да се осъзнае. Адекватното осъзнаване на реалността се нарича пратибуддха. То се постига в процеса на преданото служене и благодарение на това знание, или Ка съзнание, човек става освободена душа.