ТЕКСТ 15
митхо ядаи бхавит вивдо
мадхв-мадтмра-вилочаннм
наи вадхопя ин ато 'ньо
майи удяте 'нтардадхате свая сма
митха – един друг; яд – когато; ем – на тях; бхавит – ще се случи; вивда – разпра; мадху-мада – опиянени от виното; тмра-вилочаннм – на очите им, червени като мед; на – не; ем – на тях; вадха-упя – начин на напускане; ин – така; ата – освен това; аня – друга възможност; майи – при моето; удяте – напускане; анта-дадхате – ще си отидат; сваям – те самите; сма – несъмнено.
Когато очите им почервенеят с цвета на медта и те се надигнат един срещу друг, пияни от изпитото вино (мадху), чак тогава ще си отидат от този свят. Иначе това не може да стане. Всичко това ще се случи, когато Аз самият напусна Земята.
Богът и спътниците му се появяват и си отиват от този свят по негова воля. Те не са подвластни на законите на материалната природа. Никой не е в състояние да унищожи близките на Бога, те не са застрашени и от естествената смърт, която законите на природата отреждат. Затова единствената възможност да си отидат от лицето на света, било да разиграят побой, който уж е започнал от пиянска свада, и така да се унищожат един друг. Това мнимо сражение също щяло да се осъществи по волята на Бога; за него не можело да има друга причина. Както Арджуна бил заблуден от привързаността си към своите близки и роднини, за да бъде изговорена Бхагавад-гӣт, така и давите се напили, защото такава била волята на Бога. Нямало никаква друга причина. Преданите и спътниците на Бога са напълно покорни нему души. Те са трансцендентални инструменти в ръцете му и Той ги използва така, както сам пожелае. Но когато участват в забавленията на Бога, чистите предани от своя страна също изпитват наслаждение, защото единственото им желание е да виждат Бога щастлив. Преданите никога не се стремят да отстояват индивидуалната си независимост. Напротив, те използват своята индивидуалност, за да изпълняват желанията на Бога. Това сътрудничество между преданите и Бога създава съвършени условия, в които протичат забавленията му.