ТЕКСТ 17
дехй аня-деха-виваре джахаргнинсг-
ви-мӯтра-кӯпа-патито бха-тапта-деха
иччханн ито виваситу гааян сва-мсн
нирвсяте кпаа-дхӣр бхагаван кад ну
дехӣ – въплътената душа; аня-деха – на друго тяло; виваре – в корема; джахара – от стомашния; агнин – огън; аск – от кръв; ви – изпражнения; мӯтра – и урина; кӯпа – в локва; патита – паднала; бха – силно; тапта – изгаряно; деха – неговото тяло; иччхан – желаещо; ита – от това място; виваситум – да се измъкне; гааян – броейки; свамсн – своите месеци; нирвсяте – ще бъде освободено; кпаа-дхӣ – човек със скъпернически разум; бхагаван – о, Господи; кад – кога; ну – наистина.
Сред локва от кръв, изпражнения и урина в корема на майката, с тяло, изгаряно от стомашния огън, обусловената душа е разкъсвана от желание да се измъкне навън и постоянно брои дните си и се моли: „О, Господи, кога аз, окаяната душа, ще изляза от този затвор?“.
Тук е описано отчайващото положение на живото същество в майчината утроба. От едната му страна гори стомашният огън, а от другата страна са изпражненията, урината, кръвта и секретите на майката. След седем месеца, когато вече е дошло в съзнание, детето започва да разбира в какво ужасно положение се е озовало и се моли на Бога. То брои месеците, които остават до освобождението му, и гори от желание да се измъкне от този затвор. Така нареченият цивилизован човек не се замисля над ужасните условия на живот, в които е поставено детето, и в името на собственото си сетивно наслаждение понякога се опитва да го убие с противозачатъчни средства или аборти. Той не си дава сметка за страданията на живото същество в утробата и продължава да се наслаждава на материалистичното си съществуване, непростимо изпускайки шанса, който му предоставя човешката форма на живот.
Особено внимание в тази строфа заслужава думата кпаа-дхӣ. Дхӣ значи „интелигентност“, а кпаа – „скъперническа“. Обусловеният живот е за хората, които имат скъперническа интелигентност, т.е. които не използват интелигентността си по правилен начин. В човешката форма на съществуване живото същество притежава развита интелигентност и трябва да я използва, за да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта. Който не прави това, е скъперник, досущ като човека, който има огромно богатство, но не го използва, а го държи само за да го гледа и да му се любува. И така, оня, който не използва интелигентността си, за да се освободи от плена на м, от кръговрата на раждането и смъртта, е скъперник. Антоним на думата „скъперник“ е думата удра, „изключително щедър“. С нея се назовават брхмаите, които използват човешката си интелигентност, за да постигнат духовно себепознание. С помощта на интелигентността си те проповядват Ка съзнание за благото на всички живи същества и затова се казва, че са много великодушни.