ТЕКСТ 30
бхӯтаи пачабхир рабдхе
дехе дехй абудхо 'сакт
аха маметй асад-грха
кароти куматир матим
бхӯтаи – от материални елементи; пачабхи – пет; рабдхе – изградено; дехе – в тялото; дехӣ – живото същество; абудха – невежо; асакт – постоянно; ахам – аз; мама – мое; ити – така; асат – преходни неща; грха – приемайки; кароти – то прави; ку-мати – бивайки глупаво; матим – мислейки.
От невежество живото същество смята материалното тяло, изградено от пет елемента, за своето истинско аз и под влиянието на тази илюзия приема преходните неща за своя собственост. По този начин то постепенно се оказва в най-тъмните владения на невежеството.
Тази строфа обяснява как се развива невежеството. Първата проява на невежеството е отъждествяването с материалното тяло, изградено от пет елемента, а след това идва и илюзията, че всичко, което е свързано с тялото, е наша собственост. По този начин невежеството се задълбочава все повече и повече. Живото същество е вечно, но понеже приема преходните неща за постоянни и по такъв начин изменя на истинските си интереси, то се покрива с невежество и е принудено да изпитва материални страдания.