No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 21

вана правраджите патв
апатя-вирахтур
гта-таттвпй абхӯн нае
ватсе гаур ива ватсал

ванам – в гората; правраджите патяу – когато съпругът ѝ напусна дома; апатя-вираха – от раздялата със сина си; тур – много тъжна; гта-таттв – знаейки истината; апи – въпреки че; абхӯт – тя стана; нае ватсе – загубила телето си; гау – крава; ива – като; ватсал – любимо.

Съпругът ѝ вече бе я напуснал и бе приел живот в отречение, а сега я изостави и единственият ѝ син, Капила. Тя вече знаеше всички истини за живота и за смъртта, а сърцето ѝ бе станало кристалночисто, но въпреки това тя силно тъгуваше заради раздялата със сина си, както кравата страда, когато любимата ѝ рожба умре.

Жената, чийто съпруг е напуснал дома си, за да приеме живот в отречение, не трябва да тъгува, защото при нея остава синът ѝ, който е представител на своя баща. Във ведическите писания е казано: тмаива путро джяте – синът е въплъщение на бащата. Строго погледнато, жената, която е загубила съпруга си, но има пораснал син, не може да бъде смятана за вдовица. Девахӯти не страдала много, докато Капила Муни бил с нея, но след заминаването му била съкрушена от мъка. Тя тъгувала не защото Капила Муни бил неин син, а защото изпитвала искрена любов към Божествената Личност.

В тази строфа Девахӯти е сравнена с крава, която е загубила телето си и ден и нощ плаче. Девахӯти била неутешима, тя постоянно плачела и молела близките си: „Моля ви, върнете сина ми, без него ще умра“. Дори когато е проявена под формата на майчина привързаност, такава силна любов към Върховната Божествена Личност носи огромно духовно благо. Привързаността към материалния син приковава човека към материалното съществуване, но същата привързаност, насочена към Върховния Бог, го извисява и открива пред него пътя към духовния свят и общуването с Бога.

Всяка жена може да придобие качествата, които притежавала Девахӯти, и да получи за син Върховния Бог. Щом Богът станал син на Девахӯти, значи може да стане син и на всяка друга жена, стига тя да е достойна за това. Ако човек получи за син Върховния Бог, той не само ще може да отгледа прекрасен син, но и ще се издигне до духовния свят, за да стане личен спътник на Божествената Личност.

« Previous Next »