ТЕКСТ 22
там ева дхятӣ девам
апатя капила харим
бабхӯвчирато ватса
ниспх тде гхе
там – върху него; ева – несъмнено; дхятӣ – медитирайки; девам – божествен; апатям – син; капилам – Бог Капила; харим – Върховната Божествена Личност; бабхӯва – стана; ачирата – много скоро; ватса – о, скъпи Видура; ниспх – непривързана; тде гхе – към този дом.
О, Видура, тя постоянно мислеше за сина си, Върховната Божествена Личност Капиладева, и така много бързо се освободи от привързаността си към своя прекрасен дом.
Тази строфа ни дава практически пример за това, как чрез процеса на Ка съзнание можем да постигнем духовно съвършенство. Капиладева е Ка, появил се като син на Девахӯти. Когато Капила напуснал родния си дом, Девахӯти постоянно мислела за него и по този начин винаги се намирала в Ка съзнание. Това ѝ помогнало да забрави привързаността си към дома и семейното огнище.
Докато не насочим привързаността си към Върховната Божествена Личност, няма да можем да се освободим от материалните привързаности. Затова Шрӣмад Бхгаватам утвърждава, че човек не може да получи освобождение, като върви по философския път на познанието. Осъзнаването „Аз не съм материя, а чиста душа“ не е достатъчно, за да пречисти интелигентността на човека. Дори ако постигне най-висшето равнище на духовно осъзнаване, имперсоналистът отново ще стане жертва на материалните си привързаности, защото не отдава трансцендентално любовно служене за Върховния Бог.
Преданите служат на Върховния Бог, като слушат за забавленията му и възпяват деянията му. По този начин те постоянно помнят прекрасната му вечна форма. Този, който служи на Бога като негов приятел и верен слуга и му дава всичко, което притежава, постига Божието царство. В Бхагавад-гӣт се казва: тато м таттвато гтв – като отдава чисто предано служене, човек разбира истинската същност на Върховния Бог и става достоен да общува с него на някоя от планетите в духовния свят.