ТЕКСТ 6

В тази строфа се обръща внимание на необикновеното духовно могъщество, което притежават повтарянето и слушането на святото име на Бога или помненето на Върховния Бог. В Бхакти-расмта синдху, когато описва последиците от греховните дейности на обусловената душа, Рӯпа Госвмӣ утвърждава, че тези, които отдават на Бога предано служене, се освобождават от последиците на всичките си грехове. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣт. Богът казва, че поема грижата за този, който му се отдаде, и го освобождава от последиците на всичките му греховни дейности. Ако човек толкова бързо може да се пречисти от греховете просто като повтаря святото име на Върховната Божествена Личност, тогава какво да говорим за онези, които виждат Бога лице в лице?

Друг момент, на който трябва да обърнем внимание в тази строфа, е че хората, които са се пречистили в процеса на повтарянето и слушането на святите имена, получават правото да извършват ведически жертвоприношения. Обикновено ведически жертвоприношения може да извършва само този, който е роден в семейство на брхмаи, минал е през десетте пречистващи процеса и е изучил ведическите писания. Но тук е употребена думата садя, „веднага“. Шрӣдхара Свмӣ също отбелязва, че такъв човек веднага получава правото да извършва жертвоприношения. Той се е родил в низше семейство на кучеядци заради греховните си дейности в миналото, но ако поне веднъж изрече или чуе святото име с чисто съзнание, т.е. без да допуска оскърбления, веднага се освобождава от последиците на греховете си. Освен това той незабавно се сдобива с резултата на всички пречистващи обреди. Човек се ражда в семейство на брхмаи заради благочестивите си дейности от миналия живот. Независимо от това обаче той трябва да продължи развитието си, като приеме посвещение и свещен шнур и мине през още много други пречистващи обреди. Но човекът, който повтаря святото име на Бога, даже и ако е роден в семейство на чали, кучеядци, не се нуждае от подобно пречистване. Той се пречиства много бързо просто като повтаря Харе Ка и така се издига до равнището на най-образованите брхмаи.

Във връзка с това Шрӣдхара Свмӣ подчертава: анена пӯджятва лакяте. Някои брхмаи с кастово съзнание твърдят, че повтарянето на Харе Ка е началото на процеса на пречистването. Безспорно, процесът на повтарянето на святите имена има индивидуален характер, но утвърждението на Шрӣдхара Свмӣ е съвършено вярно за този, който повтаря святото име на Бога без грешки – той веднага се извисява над равнището на брхмаите. Шрӣдхара Свмӣ употребява думата пӯджятвам – той веднага става достоен за уважението, с което се ползват най-учените брхмаи, и получава правото да извършва ведически жертвоприношения. Щом човек толкова бързо става свят просто като повтаря святото име на Бога, какво ни остава да кажем за онези, които виждат Върховния Бог лице в лице и са разбрали смисъла на появяването му, както Девахӯти разбрала целта на идването на Капиладева.

Обикновено посвещението е въпрос, който зависи от духовния учител, ръководещ дейностите на ученика. Ако види, че ученикът е придобил необходимите качества и се е пречистил в процеса на повтарянето на святите имена, той му дава свещен шнур, така че да бъде признат за пълноправен брхмаа. Шрӣ Сантана Госвмӣ утвърждава същото в книгата си Хари-бхакти вилса: „Както неблагородният метал, например бронзът, може да се превърне в злато чрез химични реакции, така всеки човек може да стане брхмаа, като получи дика-видхна, духовно посвещение“.

Понякога човек може да чуе, че като повтаря святите имена, той започва да се пречиства и в следващия си живот ще получи възможност да се роди в семейство на брхмаи, за да може да се пречисти напълно. Но в днешно време дори тези, които се раждат в най-високопоставените брамински семейства, не преминават през процеса на пречистването и няма никаква гаранция, че бащите им наистина са ги заченали като брхмаи. В миналото в такива семейства се е извършвал пречистващият ритуал гарбхдхна, но в днешно време никой не извършва тази церемония, предхождаща зачатието на детето. При това положение за никого не може да се каже със сигурност, че е заченат от брхмаа. Само истинският духовен учител може да определи дали човек е придобил брамински качества. Той сам решава дали да даде на ученика си правото да се нарича брхмаа. Този, който е получил браминско посвещение в церемонията за даване на свещен шнур, извършвана според правилата на системата пчартрика, се нарича двиджа, или два пъти роден. Сантана Госвмӣ потвърждава: двиджатва джяте. Когато в резултат от повтарянето на святото име на Бога ученикът се пречисти, той получава посвещение от духовния си учител и става брхмаа. А като продължи да се усъвършенства, става истински ваиава, което значи, че вече е постигнал браминските качества.