ТЕКСТ 7

Както се каза в предишната строфа, човекът, който поне веднъж е изрекъл святото име на Бога без оскърбления, веднага получава правото да извършва ведически жертвоприношения. Това твърдение на Шрӣмад Бхгаватам не бива да ни удивява. Не бива да се съмняваме и да мислим: „Нима е възможно просто като повтаря святото име на Бога човек да стане светец и да се сравнява с най-издигнатите брхмаи?“ За да разсее подобни съмнения, които биха могли да възникнат в умовете на невярващите, в настоящата строфа Девахӯти казва, че стадият на повтарянето на святото име на Бога не се постига ненадейно, а след извършване на всички видове ведически ритуали и жертвоприношения. Това е съвсем естествено, защото никой не може да започне да повтаря святото име на Бога, ако в предишните си животи не е минал през по-низшите степени на развитие, т.е. ако не е извършвал ритуални жертвоприношения, ако не е изучавал Ведите и не е придобил всички достойнства на ряните. Всички тези са предварителни етапи. Ако някой е студент по право, това значи, че вече е завършил средното си образование. По аналогичен начин всеки, който възпява святото име на Бога – Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, – вече е минал през по-низшите степени. В тази строфа е казано, че хората, които произнасят святото име, са славни. Дори не е необходимо човек да разбира методиката на процеса – да знае за съществуването на оскърбления, за освобождаването от оскърбленията и за равнището на чистото възпяване. Достатъчно е святото име да вибрира на върха на езика му. В тази строфа думата нма е употребена в единствено число – достатъчно е едно име, Ка или Рма. Човек не бива да остава с впечатлението, че трябва да повтаря всички имена на Бога. Святите имена на Бога са безброй – не е нужно да ги повтаряме всичките, за да докажем, че вече сме извършвали всички ведически обреди и церемонии. Ако човек повтори святото име на Бога дори веднъж, значи той вече е издържал всички изпити, какво да говорим за ония, които повтарят името на Бога постоянно, по двайсет и четири часа в денонощието. Тук специално се подчертава: тубхям, „единствено твоето“. Човек трябва да повтаря името на Бога, а не нечие друго име, например имената на полубоговете или на енергиите на Бога, както твърдят философите мвдӣ. Само святото име на Върховния Бог може да ни донесе желания резултат. Този, който сравнява святото име на Бога с имената на полубоговете, се нарича паӣ, оскърбител.

Човек трябва да повтаря святото име, за да удовлетвори Върховния Бог, а не за да получи сетивно наслаждение или да си изкарва прехраната с него. Ако притежава такова чисто съзнание, даже да се е родил в семейство на кучеядци, той е достоен за възслава, защото не само че е пречистил себе си, но може да освободи и другите. Той има право да говори на хората за значението на трансценденталното име, както е правил хкура Харидса. Както е известно, хкура Харидса се родил в мюсюлманско семейство, но понеже възпявал святото име на Върховния Бог без оскърбления, Бог Чайтаня го упълномощил да бъде авторитет, чря, който да разпространява святото име. Фактът, че бил роден в семейство, в което не се следвали ведическите предписания, нямал значение. Чайтаня Махпрабху и Адвайта Прабху признали Харидса хкура за авторитет, защото той повтарял святото име на Бога без оскърбления. Те веднага приели, че той вече е изпълнил всички видове отречения, изучил е Ведите и е извършил всички жертвоприношения. Това се подразбирало от само себе си. Но има една категория кастови брхмаи, наречени смрта-брхмаи, които твърдят, че дори тези, които повтарят святото име на Бога и могат да бъдат смятани за чисти, трябва да извършват ведическите ритуали или да чакат да се родят в семейство на брхмаи в следващия си живот, за да могат да ги извършват. Това обаче не е вярно. Тези, които повтарят святото име, не трябва да чакат следващия си живот, за да се пречистят; те се пречистват веднага. Смята се, че те вече са извършили всички видове ритуали. Истината е, че самите псевдо брхмаи трябва да следват всички отречения, за да могат да се пречистят. Съществуват още много ведически ритуали, които не са споменати в тази строфа. Смята се, че хората, които повтарят святото име, вече са ги извършили всичките.

Думата джухуву означава, че такива личности са извършвали всички видове жертвоприношения. Сасну значи, че са обиколили всички святи места и са участвали в пречистващите церемонии, които се провеждат там. Тези хора се наричат р, защото вече са изпълнили всичко необходимо и могат да бъдат причислени към ряните. ряни се наричат цивилизованите хора, чието поведение съответства на ведическите предписания. Всеки предан, който повтаря святото име на Бога, е рян от най-висша класа. Ако човек не е изучил Ведите, той не може да стане рян, но онези, които повтарят святото име, вече са изучили цялата ведическа литература. Думата анӯчу, употребена тук, означава, че те са достойни да станат духовни учители, защото вече са извършили всичко, което е предписано.

Самата дума ганти, която е употребена в тази строфа, предполага, че те са овладели до съвършенство извършването на обредните церемонии и ритуали. Ако човек е съдебен заседател и разглежда съдебни дела, това означава, че вече е получил диплома на юрист и е по-компетентен от тези, които в момента учат право, както и от тези, които ще следват право в бъдеще. По същия начин хората, които повтарят святото име, превъзхождат онези, които извършват ведически ритуали, за да постигнат необходимите качества (с други думи, тези, които са родени в брамински семейства, но още не са минали през пречистващия процес и тепърва им предстои да изучават ведическите писания и да извършват жертвоприношения).

На много места в различните части на Ведите се казва, че този, който повтаря святото име на Бога, веднага се освобождава от плена на обусловения живот. Същото е в сила и за този, който слуша святото име – той също се освобождава от материалния плен дори ако е роден в семейство на кучеядци.