ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ТЕКСТ 1: После всички (потомците на Ви и Бходжа) с позволението на брхмаите опитаха остатъците от прасда и освен това пиха оризово вино. От виното те се опиха и в несвяст започнаха да сипят един срещу друг груби думи, които ги засегнаха до дъното на сърцата им.

ТЕКСТ 2: Както триенето между бамбуците води до унищожение, така на залез-слънце заради пороците на пиянството разсъдъкът им се помъти и те започнаха да се изтребват взаимно.

ТЕКСТ 3: Божествената Личност, Бог Шрӣ Ка, с помощта на вътрешната си енергия предвиждаше края (на своя род). Тогава Той отиде на брега на река Сарасватӣ, пийна малко вода и седна под едно дърво.

ТЕКСТ 4: Богът предпазва от всички страдания този, който му се е отдал. Затова когато реши да унищожи рода си, преди това Той ми каза да отида в Бадарикшрама.

ТЕКСТ 5: Но въпреки че знаех за желанието му (да унищожи династията), о, Ариндама (Видура), аз го последвах, защото не можех да понеса раздялата с лотосовите нозе на моя господар.

ТЕКСТ 6: И така, аз тръгнах след него и видях как моят покровител и господар (Бог Шрӣ Ка) седи усамотен и потънал в дълбок размисъл, приел подслон на брега на река Сарасватӣ, въпреки че Той самият е подслон за богинята на процъфтяването.

ТЕКСТ 7: Тялото на Бога е възчерно на цвят, но е вечно, изпълнено с блаженство и знание и много, много красиво. Очите му, винаги безметежни, са червеникави като изгряващото утринно слънце. Когато видях четирите му ръце, различните символи в тях и жълтите му копринени дрехи, веднага разбрах, че Той е Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 8: Богът седеше, облегнал гръб на едно младо баняново дърво, положил десния си лотосов крак върху лявото си бедро, и макар че се беше отказал от семейния уют, изглеждаше много радостен в тази поза.

ТЕКСТ 9: Тогава по волята на щастливия случай, след дълго странстване по света, на това място пристигна Маитрея, който бе велик предан на Бога, приятел и доброжелател на великия мъдрец Ка-дваипяна Вса.

ТЕКСТ 10: Маитрея Муни бе силно привързан към него (към Бога) и го слушаше с радост, навел рамо на една страна. Богът погледна усмихнато право към мен и след като ме покани да седна, каза следните думи.

ТЕКСТ 11: О, Васу, познавам всички твои помисли и затова ми е известно какво желаеше в далечни времена, когато Васувците и останалите полубогове, които бяха отговорни за хода на вселенските дела, извършваха жертвоприношения. Ти искаше единствено да можеш да общуваш с мен. Аз те дарявам с тази възможност, която е непостижима за другите.

ТЕКСТ 12: О, достопочтени, сегашният ти живот е последен за теб и е най-съвършеният, защото в него ти получи моята най-висша милост. Сега можеш да напуснеш тази вселена на обусловени живи същества и да заминеш за трансценденталната ми обител Вайкуха. Това, че воден от чистото си и непоколебимо предано служене, ме срещна в това уединено място, е голямо благо за теб.

ТЕКСТ 13: О, Уддхава, в дълбока древност, още в началото на творението, по време на милениума на лотоса, Аз говорих на Брахм, който седи върху израсналия от пъпа ми лотосов цвят, за моето трансцендентално величие. Великите мъдреци наричат това откровение „Шрӣмад Бхгаватам“.

ТЕКСТ 14: Уддхава каза: О, Видура, така Върховната Божествена Личност всеки един миг изливаше благословията си върху мен и ми говореше с огромна любов, и тогава моите слова заседнаха в гърлото ми, удавени в сълзи, а космите по тялото ми настръхнаха. Щом избърсах сълзите си, аз допрях молитвено длани и казах.

ТЕКСТ 15: О, Господи мой, преданите, които са се посветили на трансцендентално любовно служене в твоите лотосови нозе, лесно постигат всичко, свързано с четирите принципа: религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но лично аз, о, велики, предпочитам да служа с любов на лотосовите Ти нозе.

ТЕКСТ 16: О, Господи, дори учените мъдреци се объркват, когато видят как Ти, Всемогъщият, се занимаваш с плодоносни дейности, въпреки че си напълно лишен от желания, как се раждаш, въпреки че си нероден, как Ти, господарят на непобедимото време, в страха си бягаш от врага и се скриваш в крепост, как въпреки че си удовлетворен вътре в себе си, се наслаждаваш на семеен живот и се обграждаш с много жени.

ТЕКСТ 17: О, Господи, времето няма власт на тебе, вечния и неделимия, а съвършеното Ти знание не знае предели. Ти си напълно способен да вземаш съвсем сам всички решения и въпреки това ме викаше, за да чуеш моя съвет, сякаш наистина беше объркан, макар че нищо не е в състояние да те обърка. Тези твои постъпки ме озадачават.

ТЕКСТ 18: О, Господи, ако смяташ, че съм достоен, моля те, повери ми това трансцендентално знание, което разкрива тебе самия и което преди време Ти предаде на Брахмджӣ.

ТЕКСТ 19: Когато открих съкровените си желания пред Върховната Божествена Личност, лотосоокият Бог ми разказа за трансценденталното си положение.

ТЕКСТ 20: Така от духовния си учител, Божествената Личност, аз узнах пътя на себепознанието и след като обиколих Бога, дойдох тук, съкрушен от раздялата.

ТЕКСТ 21: Скъпи Видура, сега, лишен от щастието да го виждам, съм като обезумял от скръб и за да облекча болката си, съм тръгнал за Бадарикшрама в Хималаите, където да общувам, както самият Той ми повели.

ТЕКСТ 22: Там, в Бадарикшрама, Божествената Личност, инкарнирала в образа на мъдреците Нара и Нряа, от незапомнени времена извършва сурови отречения за благото на всички скъпи за него живи същества.

ТЕКСТ 23: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: С помощта на трансценденталното си знание мъдрият Видура успя да уталожи безутешната скръб, която го бе обзела, когато той научи от Уддхава за изтреблението на своите приятели и роднини.

ТЕКСТ 24: Когато Уддхава, главният и най-довереният от отдадените на Бога, вече се канеше да си ходи, Видура, движен от любов и вяра, се обърна към него с молба.

ТЕКСТ 25: Видура каза: О, Уддхава, слугите на Бог Виу бродят по света, за да служат на другите, затова ще е много уместно, ако проявиш добрина и ми предадеш знанието за аза, с което те просветли самият Бог.

ТЕКСТ 26: Шрӣ Уддхава каза: Можеш да приемеш наставления от великия и учен мъдрец Маитрея, който е наблизо и е достоен за почит, защото е получил трансцендентално знание. То му бе предадено от самия Бог, Върховната Личност, когато Той се готвеше да напусне тленния свят.

ТЕКСТ 27: Шукадева Госвмӣ каза: О, царю, след този разговор с Видура на брега на Ямун, в който двамата беседваха за трансценденталното име, слава и качества, Уддхава отново бе обзет от силна мъка. За него нощта премина като един миг, а после, когато настъпи утрото, той си отиде.

ТЕКСТ 28: Царят попита: Забавленията на Шрӣ Ка, Бога на трите свята, приключиха и най-добрите от великите пълководци, потомците на династиите Ви и Бходжа, напуснаха този свят. Защо единствен Уддхава остана?

ТЕКСТ 29: Шукадева Госвмӣ отвърна: Скъпи царю, проклятието на брхмаите беше само предлог. Истинската причина бе висшата воля на Бога. Той искаше да изчезне от лицето на Земята, след като изпрати оттук първо безбройните си роднини. Той мислеше следното.

ТЕКСТ 30: Сега ще се скрия от погледа на материалния свят и виждам, че Уддхава, най-издигнатият от моите предани, е единственият, който заслужава да му бъде поверено знанието за мен.

ТЕКСТ 31: Уддхава по нищо не ми отстъпва, защото никога не е под въздействието на материалните гуи. Затова нека той да остане в този свят и да разпространява съкровеното знание за мен, Божествената Личност.

ТЕКСТ 32: Шукадева Госвмӣ каза на царя, че след като получил наставленията на Върховната Божествена Личност, която е източник на цялото ведическо знание и духовен учител на трите свята, Уддхава тръгнал на път и така стигнал до святото място Бадарикшрама, където се потопил в транс, за да удовлетвори Бога.

ТЕКСТ 33: Видура чу от Уддхава и за появяването и напускането на Бог Ка, Свръхдушата, в тленния свят. Това беше въпрос, който великите мъдреци много упорито се стремяха да разгадаят.

ТЕКСТ 34: Великите дела на Бога и разнообразните трансцендентални форми, които Той приема, за да извършва необикновените си забавления в тленния свят, много трудно могат да бъдат разбрани от хората, които не са негови предани. А у животните те причиняват само раздразнение на ума.

ТЕКСТ 35: Щом разбра, че (докато е напускал този свят) Бог Ка си е спомнил за него, Видура се разрида, обзет от екстаза на любовта.

ТЕКСТ 36: Така Видура, себепозналата се душа, прекара няколко дена на брега на река Ямун и после се отправи към брега на река Ганг, където се намираше великият мъдрец Маитрея.