ТЕКСТ 13
с шраддадхнася вивардхамн
вирактим анятра кароти пуса
харе паднусмти-нирвтася
самаста-дукхпяям шу дхатте
с – тези повествования за Ка, ка-катх; шраддадхнася – на този, който има желание да слуша; вивардхамн – постепенно засилващо се; вирактим – безразличие; анятра – към останалите неща (освен тези повествования); кароти – прави; пуса – на този, който е зает по такъв начин; харе – на Бога; пада-анусмти – като постоянно помни лотосовите нозе на Бога; нирвтася – този, който е постигнал такова трансцендентално блаженство; самаста-дукха – всички страдания; апяям – победени; шу – без отлагане; дхатте – извършва.
Ако човек е изпълнен с желание постоянно да слуша такива повествования, ка-катх постепенно го прави безразличен към всичко останало. Като постоянно помни лотосовите нозе на Бог Ка, преданият, който е постигнал трансценденталното блаженство, веднага преодолява всичките си страдания.
Трябва да разберем, че от абсолютна гледна точка ка-катх и Ка са напълно тъждествени. Богът е Абсолютната Истина, затова неговото име, форма и качества – а те всички съставляват ка-катх – не се различават от него самия. Бхагавад-гӣт, която е изречена от Бога, е тъждествена на самия него. Когато един искрен предан чете Бхагавад-гӣт, това е равносилно на лична среща с Бога очи в очи, но не е така за тези, които само търсят повод да спорят. Когато човек чете Бхагавад-гӣт, там присъстват всички енергии на Бога, стига той да чете по начина, препоръчан от самия Бог в Гӣт. Ала когато човек си измисля свои скудоумни тълкувания на Бхагавад-гӣт, той не може да постигне същото трансцендентално благо. Този, който, воден от скрити подбуди, се опитва да намери в Бхагавад-гӣт чужди на същността ѝ идеи или я интерпретира по тенденциозен начин, не е шраддадхна-пуса (който слуша с голямо желание и по правилен начин ка-катх). Такъв човек не извлича никаква полза от това, че чете Бхагавад-гӣт, колкото и учен да изглежда в очите на непросветените. Само шраддадхна, пълният с вяра предан, може да извлече от Бхагавад-гӣт неизчерпаемо благо, защото по всемогъществото на Бога той постига трансцендентално блаженство, което унищожава всичките му привързаности и обезсилва всички съпътстващи ги материални страдания. Само преданите, които имат личен опит за това, могат да разберат смисъла на настоящата строфа, изречена от Видура. За чистия предан постоянното слушане на ка-катх и помненето на лотосовите нозе на Бога е извор на несекващо наслаждение. За предания няма материално съществуване, а прехваленото блаженство брахмнанда му се струва нищожно, защото той е потопен в самия океан на трансценденталното блаженство.