ТЕКСТ 14
т чхочя-шочн авидо 'нушоче
харе катх вимукхн агхена
киоти дево 'нимиас ту йем
юр втх-вда-гати-смтӣнм
тн – всички тези; шочя – съжалявани; шочн – от достойните за съжаление; авида – невежество; анушоче – съжалявам; харе – на Бога; катхм – към темите за; вимукхн – несклонни; агхена – заради греховни дейности; киоти – разрушава; дева – Богът; анимиа – вечно време; ту – но; йем – на когото; ю – продължителност на живота; втх – безполезно; вда – философски разсъждения; гати – крайна цел; смтӣнм – на тези, които вършат всевъзможни обреди.
О, мъдрецо, хората, които заради греховните си дейности са загубили желание да слушат за Трансценденталното и не разбират целта на „Махбхрата“ („Бхагавад-гӣт“), предизвикват съжаление дори у тези, които сами са достойни за съжаление. Аз също ги съжалявам, защото виждам как вечното време стопява живота им, докато те се отдават на философски съждения, правят догадки за висшата цел на съществуването и вършат всякакви видове обреди.
Между човека и Върховната Божествена Личност може да има три вида отношения в зависимост от това, в коя гуа на материалната природа е човекът. Тези, които са в гуите на невежеството и страстта, отричат съществуването на Бога или, като приемат формално, че Той съществува, му отреждат ролята на изпълнител на техните желания. По-високо от тях стоят ония, които са в гуата на доброто. Хората от тази категория смятат, че Върховният Брахман е безличностен. Те приемат култа на бхакти, чийто първи и най-важен компонент е слушането на ка-катх, като средство, а не като крайна цел. Над тях стоят чистите предани. Те са постигнали равнище, което е трансцендентално, над гуата на материалното добро. Чистите предани са твърдо убедени, че името, формата, славата, качествата и всичко друго, свързано с Божествената Личност, са тъждествени в абсолютен план. За тях да слушат разкази за Ка, е все едно да виждат Ка лице в лице. Тези хора са се отдали на чисто предано служене в името на Бога и за тях висшата цел на човешкия живот е пуруртха, преданото служене, което е истинският смисъл на съществуването. Имперсоналистите, които са погълнати от умозрителни разсъждения и не вярват в Божествената Личност, не виждат смисъл в това да слушат повествования за Ка. Те пораждат съжаление у първокласните чисти предани на Бога. Сами достойни за съжаление, имперсоналистите съжаляват хората, подвластни на гуите на невежеството и на страстта, но чистите предани на Бога съжаляват и едните, и другите, защото и едните, и другите пропиляват скъпоценното време на човешкия си живот в преследване на лъжливи идеали и на сетивно наслаждение, в измисляне на различни умозрителни теории и в безплодни разсъждения за смисъла на съществуването.