ТЕКСТ 12
мунир вивакур бхагавад-гун
сакхпи те бхратам ха ка
ясмин н грмя-сукхнувдаир
матир гхӣт ну харе катхм
муни – мъдрецът; виваку – описа; бхагават – на Божествената Личност; гунм – трансцендентални качества; сакх – приятел; апи – също; те – твой; бхратам – Махбхрата; ха – е описал; ка – Ка-дваипяна Вса; ясмин – в което; нм – на хората; грмя – светско; сукха-анувдаи – удоволствие, изпитвано от светските повествования; мати – внимание; гхӣт ну – просто за да насочи към; харе – на Бога; катхм – словата на (Бхагавад-гӣт).
Твоят приятел, великият мъдрец Ка-дваипяна Вяса, вече описа трансценденталните качества на Бога във великото си произведение „Махбхрата“. Истинската му цел всъщност бе да насочи вниманието на обикновените хора към ка-катх („Бхагавад-гӣт“), като използва силното им влечение да слушат светски повествования.
Великият мъдрец Ка-дваипяна Вса е автор на всички ведически произведения, от които с особена популярност се славят Веднта сӯтра, Шрӣмад Бхгаватам и Махбхрата. Както се казва в Бхгаватам (1.4.25), Шрӣла Всадева създал Махбхрата за ограничените хора, които се интересуват повече от светски въпроси, отколкото от философията на живота. Веднта сӯтра била съставена за тези, които са изгубили интерес към светското, защото вече са изпитали горчивия вкус на измамното материално щастие. Първият афоризъм на Веднта сӯтра гласи: атхто-брахма-джигс. Това означава, че само този, който вече е задоволил празното си любопитство на пазарището на сетивните удоволствия, може да започне да си задава съществени въпроси за природата на Брахман, за Трансценденталното. Хората, които живо се интересуват от светските проблеми, изпълнили вестниците и другата подобна книжнина, се отнасят към категорията стрӣ-шӯдра-двиджабандху – категорията на жените, работниците и недостойните потомци на висшите класи (брхмаи, катрии и вайши). Тъй като не са особено интелигентни, тези хора не могат да разберат смисъла на Веднта сӯтра, макар някои от тях да си дават вид, че изучават сӯтрите по своя изопачен начин. Истинският смисъл на Веднта сӯтра е обяснен от самия ѝ автор в Шрӣмад Бхгаватам и всеки, който се опитва да разбере Веднта сӯтра, без да се обръща към Шрӣмад Бхгаватам, върви по лъжлив път. За тези подведени хора, които под въздействието на погрешната представа, че те самите са тялото, се занимават със светска филантропия и алтруизъм, е по-добре да се обърнат към Махбхрата, която Шрӣла Всадева е написал точно за тях. Великият автор е съставил Махбхрата по такъв начин, че недотам интелигентните, които се интересуват повече от светски въпроси, да я четат с истинско удоволствие и в хода на това материално щастие да се запознаят и с Бхагавад-гӣт, която човек трябва да е усвоил, преди да пристъпи към Шрӣмад Бхгаватам или Веднта сӯтра. Шрӣла Всадева описал всички тези исторически събития единствено за да даде възможност на ограничените да прочетат Бхагавад-гӣт и по този начин да придобият трансцендентално познание. Това, че Видура споменава Махбхрата, показва, че по време на поклонението си из святите места, докато бил далече от къщи, той имал възможност да слуша Махбхрата от Всадева, своя истински баща.