ТЕКСТ 25
с в етася сандрау
шакти сад-асад-тмик
м нма мах-бхга
яйеда нирмаме вибху
с – тази външна енергия; в – е или; етася – на Бога; сандрашу – на съвършения зрящ; шакти – енергия; сат-асат-тмик – както причина, така и следствие; м нма – наречена м; мах-бхга – о, щастливецо; я – чрез която; идам – този материален свят; нирмаме – изграден; вибху – Всемогъщият.
Богът е наблюдателят, а външната енергия, която е обект на неговото съзерцание, действа едновременно и като причина, и като следствие на космическото проявление. О, честити Видура, тази външна енергия се нарича м, илюзия, и единствено благодарение на нея възниква целият материален космос.
Материалната природа, наречена м, е едновременно и веществената, и действената причина на космоса, но зад нея стои Богът, който е съзнанието, определящо всичките нейни дейности. Както съзнанието в индивидуалното тяло е източник на всички негови енергии, така върховното съзнание на Бога е източник на всички енергии в материалната природа. Бхагавад-гӣт (9.10) потвърждава това по следния начин:
мадхякеа практи
сӯяте са-чарчарам
хетуннена каунтея
джагад випаривартате
„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново“.