ТЕКСТ 24
са в еа тад дра
нпашяд дшям екар
мене 'сантам ивтмна
супта-шактир асупта-дк
са – Божествената Личност; в – дали; еа – всички тези; тад – по това време; дра – наблюдател; на – не; апашят – видя; дшям – материалният космос; ека-р – безспорен собственик; мене – мислеше по този начин; асантам – несъществуваща; ива – така; тмнам – пълни проявления; супта – непроявена; шакти – материална енергия; асупта – проявена; дк – вътрешна енергия.
Богът, единовластният собственик на всичко съществуващо, бе тогава единственият наблюдател. По това време материалният космос го нямаше и Богът изпита чувство за незавършеност, породено от отсъствието на неговите пълни и отделени части. Вътрешната енергия бе в проявено състояние, ала материалната енергия спеше.
Богът е върховният наблюдател, защото било достатъчно само да погледне материалната енергия, за да я активизира и така да прояви космоса. По онова време наблюдателят съществувал, но я нямало външната енергия, върху която Той щял да хвърли поглед. Той чувствал някаква липса, като мъжа, който се чувства самотен, когато съпругата му е далеч от него. Това е само поетично сравнение. Богът искал да създаде материалния космос, за да даде още един шанс на обусловените души, потънали в съня на забравата. Космическото проявление дава на обусловените души шанс да се върнат вкъщи, при Бога, и това е неговото главно предназначение. Богът е толкова милостив, че когато материалният космос го няма, Той изпитва някаква недостатъчност и в резултат от това усещане за непълнота се създава творението. Светът, проявен от вътрешната енергия, бил там и съществувал, но другата енергия сякаш спяла и Богът поискал да я пробуди за действие, както съпругът събужда съпругата си за любовна наслада. От състрадание към тази спяща енергия Богът искал да я види будна, за да може тя да се наслаждава като другите съпруги, които не спят. Целта на всичко това е спящите обусловени души да се пробудят за истински живот в духовно съзнание и да станат съвършени като вечноосвободените души от Вайкухалоките. Тъй като Богът е сач-чид-нанда-виграха, Той иска всяка частица от многообразните му енергии да участва в неговата изпълнена с блаженство раса, защото участието във вечната рса-лӣл на Бога е най-висшето състояние на съществуване, изпълнено с висше духовно блаженство и съвършено и вечно знание.