ТЕКСТ 26
кла-втт ту м
гуа-майм адхокаджа
пуруетма-бхӯтена
вӣрям дхатта вӣрявн
кла – вечното време; втт – заради влиянието на; ту – но; мм – във външната енергия; гуа-майм – в качествените аспекти на природата; адхокаджа – Трансценденталното; пуруеа – от инкарнацията пуруа; тма-бхӯтена – която е пълна експанзия на Бога; вӣрям – семената или живите същества; дхатта – оплоди; вӣрявн – Върховното Живо Същество.
В аспекта си на трансценденталната инкарнация пуруа, която е пълна експанзия на Бога, Върховното Живо Същество опложда материалната природа, изградена от трите гуи. Така под влиянието на вечното време се появяват живите същества.
Потомството на всяко живо същество се ражда, след като бащата оплоди майката със семето си. Живото същество, което се намира в бащиното семе, само приема форма, подобна на майчината. По същия начин и майката Природа не може да създаде от материалните си елементи нито едно живо същество; тя трябва да бъде оплодена от самия Бог. Това е тайната на зачатието на живите същества. Оплождането на материалната природа се извършва от първата пуруа инкарнация, Крарава-шйӣ Виу, който прави това просто като хвърля поглед към материалната природа.
Не трябва да си представяме процеса на оплождането, извършван от Божествената Личност, като нещо, което е подобно на половия акт при човека. Всемогъщият Бог е в състояние да опложда с очи, затова се нарича всемогъщ. Всяка част от трансценденталното му тяло може да изпълнява функциите на другите части. Това се потвърждава в Брахма сахит (5.32): агни яся сакалендрия-вттиманти. За същия принцип се говори и в Бхагавад-гӣт (14.3): мама йонир махад-брахма тасмин гарбха дадхмй ахам. Когато материалният космос премине в проявено състояние, Богът сам го населва с живи същества; живите същества по никакъв начин не са продукт на материалната природа. Затова независимо до какви постижения стига, материалната наука никога няма да може да създаде живо същество. До това на практика се свежда цялата тайна на материалното сътворение. Живите същества по природа са чужди на материята и затова не могат да бъдат щастливи, докато не постигнат духовното битие, в което е Богът. Забравило изначалното си състояние на съществуване, заблуденото живо същество напразно си губи времето, като се опитва да намери щастие в материалния свят. Затова и цялата ведическа култура има за своя единствена цел да припомни на човека тази важна страна от съществуването. Богът дава на обусловената душа материално тяло, с което тя може да постигне привидно наслаждение, и ако тя не се опомни и не постигне духовно съзнание, Той отново я връща в непроявеното състояние, в което е съществувала преди началото на творението. Тук Богът е наречен вӣрявн, най-могъщото и велико същество, защото опложда материалната природа с безброй живи същества, които от незапомнени времена се намират в обусловено състояние.