ТЕКСТ 27
тато 'бхаван махат-таттвам
авяктт кла-чодитт
вигнтмтма-деха-стха
вива вяджас тамо-нуда
тата – след това; абхават – започна да съществува; махат – върховна; таттвам – съвкупност; авяктт – от непроявената; кла-чодитт – чрез взаимодействие с времето; вигна-тм – незамърсено добро; тма-деха-стхам – разположени върху телесното аз; вивам – всички вселени; вяджан – проявявайки; тама-нуда – върховната светлина.
След това под влияние на взаимодействието с вечното време се прояви махат-таттва, висшата съвкупност от материални елементи, и кристалночистото добро, Върховният Бог, пося в тази махат-таттва семената на вселенското проявление, които се намираха в собственото му тяло.
С течение на времето оплодената материална енергия се проявила като съвкупността от материални елементи. За да узрее, всяко нещо се нуждае от време, затова тук е използвана думата кла-чодитт – „под въздействието на времето“. Махат-таттва е съвкупното съзнание, защото фрагмент от това съзнание се намира под формата на интелект у всяко живо същество. Макар и да изглежда като материя, махат-таттва е пряко свързана с висшето съзнание на Върховното Същество. От махат-таттва, сянката на чистото съзнание, израства цялото творение. Тя представлява чисто добро с лек примес от материалната гуа страст, затова от нея се пораждат дейностите.