ТЕКСТ 31
таиджаснӣндрий ева
гна-карма-мани ча
таиджасни – гуата на страстта; индрии – сетивата; ева – несъмнено; гна – знание, философски разсъждения; карма – плодоносни дейности; мани – преобладаващо; ча – също.
Сетивата определено са продукти на гуата на страстта в съчетание с лъжливото его, затова емпиричното философско знание и плодоносните дейности са продукти предимно на гуата на страстта.
Основната функция на лъжливото его е да насажда безбожие. Когато човек забрави естественото си положение на вечноподчинена частица, неотделима от Върховната Божествена Личност, и иска да бъде щастлив отделно от Бога, той обикновено действа по два начина. Най-напред се опитва да върши плодоносни дейности с надеждата да постигне лично благополучие или сетивно наслаждение, но когато след доста време напълно се отчае от напразните опити, започва да философства и да си мисли, че е равен на Бога. Тази невярна идея за равенство с Бога е последният капан на заблуждаващата енергия, която с помощта на лъжливото его оковава живото същество в робството на забравата.
Най-доброто средство за постигане на освобождение от плена на лъжливото его е човек да се откаже от философските спекулации върху Абсолютната Истина. Той трябва категорично да знае, че Абсолютната Истина никога не може да бъде осъзната чрез философските разсъждения на егоисти, които са далеч от съвършенството. Човек осъзнава Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, когато с цялото си смирение и любов слуша за Нея от упълномощена личност, която е представител на дванайсетте велики авторитети, споменати в Шрӣмад Бхгаватам. Само с цената на такива усилия човек може да победи заблуждаващата енергия на Бога. Никой друг не може да я преодолее, както се утвърждава и в Бхагавад-гӣт (7.14).