No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 42

яч чхраддха шрутават ча бхакт
саммджямне хдайе 'вадхя
гнена ваиргя-балена дхӣр
враджема тат те 'гхри-сароджа-пӣхам

ят – това, което; шраддха – със силно желание; шрутават – просто като слуша; ча – също; бхакт – с преданост; саммджямне – пречистен; хдайе – в сърцето; авадхя – медитация; гнена – със знание; ваиргя – непривързаност; балена – по силата на; дхӣр – умиротвореният; враджема – трябва да отиде; тат – това; те – твоите; агхри – нозе; сароджа-пӣхам – лотосово светилище.

Човек, който с желание и преданост слуша за твоите лотосови нозе и медитира върху тях вътре в сърцето си, веднага постига знание и освободен от всички привързаности, става напълно умиротворен. Затова трябва да потърсим подслон в светилището на твоите лотосови нозе.

Медитацията върху лотосовите нозе на Бога с желание и преданост е такова велико чудо, че никой друг метод не може да се сравнява с нея. Умът на материалистите е много неспокоен и е почти невъзможно те да го обуздаят, за да се насочат към търсене на Върховната Истина. Но ако имат поне малко желание да слушат за трансценденталното име, слава и качества, дори материалистите ще постигнат резултати, които надминават всички завоевания по другите пътища за придобиване на знание и непривързаност. Обусловената душа е привързана към телесната концепция за своето аз и затова тъне в невежество. Като опознава своята същност, тя постепенно се освобождава от материалните си привързаности. Знание, което не помага на човек да постигне такава непривързаност, е безсмислено знание. От всички материални привързаности най-силна е привързаността към половото наслаждение. Човек, който е привързан към половия живот, е лишен от знание. От знанието неизбежно следва освобождение от привързаностите – такъв е пътят на себепознанието. Тези два съществени аспекта на себепознанието – знанието и освобождението от привързаностите – идват много бързо, ако човек отдава предано служене в лотосовите нозе на Бога. Във връзка с това особено внимание заслужава думата дхӣра. Дхӣра се нарича този, който остава спокоен дори в присъствието на източник на безпокойство. Шрӣ мунчря казва: „Откакто сърцето ми бе завладяно от преданото служене за Бог Ка, не мога дори да помисля за полов живот. Ако неочаквано ме споходят такива мисли, не изпитвам нищо друго, освен отвращение“. Благодарение на простия процес на медитация върху лотосовите нозе на Бога преданият на Бога бързо става извисен дхӣра.

Този, който се занимава с предано служене, трябва да получи посвещение от истински духовен учител и като следва наставленията му, да слуша за Бога. Ученикът приема такъв духовен учител, като постоянно слуша от него за Бога. При това той сам усеща доколко е напреднал по пътя на знанието и отречението. Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху настоятелно препоръчва да се слуша от истински предан. Като следва този път, човек може да постигне най-висшия резултат, който никога не може да бъде постигнат с други методи.

« Previous Next »