ТЕКСТ 49
вад бали те 'джа харма кле
ятх вая чннам адма ятра
ятхобхайе та име хи лок
бали харанто 'ннам адантй анӯх
ват – както може да бъде; балим – предлагане; те – на теб; аджа – о, неродени; харма – ще предлагаме; кле – в определеното време; ятх – колкото; ваям – ние; ча – също; аннам – зърнени храни; адма – ще вземем дял; ятра – където; ятх – колкото; убхайем – за теб и за нас; те – всички; име – тези; хи – несъмнено; лок – живи същества; балим – предлагане; харанта – докато предлагаме; аннам – зърно; аданти – ядем; анӯх – без грижи.
О, неродени, моля те, разкрий ни начините и средствата, чрез които можем да Ти предлагаме зърното и останалите продукти, за да можем и ние, и другите живи същества да живеем без грижи и лесно да получаваме всичко, което е необходимо за тебе и за самите нас.
Развитото съзнание започва от човешката форма на живот и продължава да се усъвършенства във формите на полубоговете, които живеят на висшите планети. Земята е разположена почти в средата на вселената и човешката форма на съществуване заема междинна позиция между формите на живот на полубоговете и демоните. Планетарните системи, разположени над Земята, се населяват само от същества с висш интелект, полубогове. Те се наричат така, защото въпреки далеч по-високото си равнище в областта на културата, развлеченията, разкоша, красотата и образованието и въпреки по-голямата продължителност на живота си те винаги се намират в пълно съзнание за Бога. Полубоговете винаги са готови да служат на Върховния Бог, защото съвършено съзнават факта, че по природа всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Освен това те знаят, че единствено Богът може да обезпечи живите същества с всичко, което им е необходимо, за да живеят. Ведическите химни: еко бахӯн йо видадхти кмн, т енам абруванн ятана на праджнӣхи ясмин пратихит аннам адме – и други, потвърждават тази истина. А в Бхагавад-гӣт Богът е наречен бхӯта-бхт, вседържител на всички живи същества.
Полубоговете и преданите на Бога не приемат съвременната теория, че недостигът на храна в света се дължи на нарастването броя на населението. Те знаят добре, че Богът може да изхрани неограничен брой живи същества, стига те да знаят как да се хранят правилно. Но ако хората искат да ядат като животни, без съзнание за Бога, те ще бъдат принудени да гладуват, да живеят в бедност и лишения и няма да се отличават от зверовете в джунглата. Зверовете в джунглата също получават от Бога необходимата им храна, но нямат развито съзнание за него. Подобно на тях хората получават от всемилостивия Бог зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко, но техен дълг е да му се отплащат за тази милост. Те трябва да се чувстват задължени към Бога, който ги храни, и в знак на благодарност да предлагат храната си най-напред на него, като жертвоприношение, а след това да приемат остатъците от нея.
Бхагавад-гӣт (3.13) утвърждава, че този, който приема храна от жертвоприношения, яде храна, която правилно поддържа тялото и душата му, а този, който готви за самия себе си и не извършва никакви жертвоприношения, яде само грях под формата на храна. Греховната храна не може да направи човека щастлив, нито да го спаси от глада. Гладът не се дължи на високия прираст на населението, както твърдят скудоумните икономисти. Ако хората се отблагодаряват на Бога за всичките му дарове, с които живите същества поддържат съществуването си, няма да има глад и бедност. Но докато не осъзнават истинската стойност на даровете на Бога, те ще са обречени да бъдат бедни. Човек, който няма съзнание за Бога, известно време може да преживява богато благодарение на миналите си добри дела, но ако забрави връзката си с Бога, той със сигурност ще бъде сполетян от глад по силата на неумолимите закони на материалната природа. Човек не може да убегне от зоркия поглед на могъщата материална природа, ако не живее със съзнание за Бога или не отдава на Бога предано служене.