ТЕКСТ 50
тва на сурм аси снван
кӯа-стха дя пуруа пура
тва дева шакт гуа-карма-йонау
ретас тв адж кавим дадхе 'джа
твам – твое величество; на – на нас; сурм – на полубоговете; аси – Ти си; са-анванм – в многообразните видове; кӯа-стха – този, който е неизменен; дя – без по-висшестоящи; пуруа – прародителят; пура – най-старият, който няма предшественик; твам – Ти; дева – о, Господи; шактм – на енергията; гуа-карма-йонау – на причината на материалните гуи и дейности; рета – семе, което дава раждане; ту – наистина; аджм – за зачеване; кавим – съвкупността от живи същества; дадхе – даде началото; аджа – този, който е нероден.
Ти си изначалната личност, прародителят на всички полубогове и живи същества в цялото им многообразие, Ти си най-древната личност и си неизменен. О, Господи, твоето появяване няма източник, както няма и никой по-високопоставен от теб. Ти си оплодил външната енергия със семето, което съдържа в себе си съвкупността от всички живи същества, но Ти самият си нероден.
Богът, Изначалната Личност, е баща на всички живи същества, като се започне от Брахм, създателя на многообразните биологични видове, в които се въплъщават живите същества. Но самият върховен баща няма баща. Живите същества от всички видове и форми на живот, дори Брахм, първото създание във вселената, имат баща – Бога, – но самият Бог няма баща. Когато слиза в материалния свят, по безпричинната си милост Той приема някой от великите си предани за свой баща, за да спази законите на материалния свят. Но тъй като е Бог, Той винаги сам си избира кой да стане негов баща. Например в инкарнацията си на Нсихадева Той се появил от една колона, а по неговата безпричинна милост Ахал пък се появила от един камък, докоснат от лотосовите нозе на инкарнацията Бог Шрӣ Рма. Освен това под формата на Свръхдуша Богът съпровожда всяко живо същество, но остава неизменяем. Живото същество в материалния свят сменя телата си, но Богът остава непроменен дори когато се намира в материалния свят. Това е само негово изключително право.
Бхагавад-гӣт (14.3) потвърждава, че Богът опложда външната, материалната енергия и в резултат от това се появяват живите същества в цялото им многообразие от биологични видове, като се започне от Брахм, първия полубог, и се стигне до малката мравка. Всички биологични видове на живите същества се създават от Брахм и външната енергия, но изначалният баща на всички създания е Богът. Всяко живо същество е свързано с Бога като негов син, а не като равен. Понякога от любов бащата се подчинява на сина си, но в действителност синът винаги остава подчинен на бащата. Всички живи същества, колкото и да са велики, дори полубоговете Брахм и Индра, са вечни слуги на върховния баща и са зависими от него. Махат-таттва е източникът, от който произлизат всички гуи на материалната природа. Така живите същества се раждат в материалния свят в тела, дадени им от майката, материалната природа, според техните минали дейности. Тялото е дар от материалната природа, но душата изначално е неотделима частица от Върховния Бог.